Огненото разпятие

117

Еми беше още сънена, когато научи новината от Илия Терзиев. Таксиметровият шофьор паркира пред дома й, влетя вътре и задъхано й разказа всичко. Тя ентусиазирано го прегърна и каза:

- Страхотен екип сме!

- Мислиш ли? - откликна мъжът и я обгърна с дългите си ръце.

Еми не се колеба дълго и потърси устните му. Той я притисна към себе си, тя усети, че е готов и само промълви:

- Натам.

Тръгнаха към спалнята, прилепени един към друг. Мъжът се събличаше в движение, докато се просна чисто гол върху спалнята. Еми срамежливо се съблече гърбом към него и едва тогава се обърна към мъжа.

- Страхотна си! - прошепна възхитено Илия. - Истинска жена!

- Наистина ли? - настани се до него Еми.

- Красавица отвсякъде - едва промълви мъжът и грабна в шепите си гърдите й.

След около час тя остави Илия да подремне и влезе в банята. Чувстваше се странно развълнувана. Не само защото сексът с него бе приемлив с тенденция да стане отличен само след още няколко опита. По-важна бе съвместимостта на техните зодии - нейната бе Везни, а на Илия - Водолей. Доколкото си спомняше от прочетенето някога, между двете зодии е осъществим напълно хармоничен брак. Пу да не е уроки! Еми се огледа, взе дървената си четка за коса и почука първо по нея, а после по главата си. Дали да не погледне хороскопа си за деня? Не, може да не й хареса...

Пусна душа, като внимаваше да не намокри превързания си крак. А и вече се страхуваше от ваната. Дори се изтърка с обикновен сапун, защото трябваше да подмени всички шампоани, мазила и изобщо цялата козметика от банята. Не може да рискува втори път...

Вратата на банята се отвори и се показа Илия. В ръцете си държеше нейната хавлия. Разпери я настрани, за да може Еми да я увие около себе си. После мъжът я целуна и прошепна:

- Искам те отново...

- Не сега - примоли се Еми. - Обеща ми...

- Довечера да намина ли?

- Наистина ли искаш? - смутено го попита тя.

- Не съм срещал жена като теб - възхитено изрече Илия.

След половин час той я остави пред ателието с думите:

- Внимавай!

- Няма повод за ревност - отвърна искрено жената.

- Имах предвид... - запъна се за миг Илия. - Обади ми се, когато свършиш. Да те взема... Страх ме е да не попаднеш в канапа на сатанинската секта - разтревожено си призна той.

Еми мълчаливо кимна. Кога ще му признае, че тя пусна този слух из града?

Не бързаше да влезе при Оги и дори запали цигара, за да се успокои. Вълненията си днес можеше да сравни само с първото си влюбване в пети клас. Тогава се мъкнеше подир съседското момче, а то само опипваше неоформените й все още гърди. После го видя да се целува с най-добрата й приятелка и веднага го разлюби.

Не знаеше дали ще излезе нещо от връзката й с Илия, но трябваше да мисли само позитивно. Защо пък да не се получи? Тя е сама, той е разведен, на подходяща възраст, пасваха си в леглото... Засега откри само един кусур Илия - говореше повече и от нея. Поправимо е.

Ами ако я е излъгал? Ако е женен, а тя се подведе като безмозъчна овца... Нямаше халка. Може нарочно да не я носи... Станалото-станало!

Дръпна за последен път от цигарата, хвърли я на земята и я угаси е крак. Още с отварянето на дворната врата видя Оги, който сглобяваше някаква рамка. Щом я видя, художникът се развика:

- Махай се!

- Оги, не разбирам... озадачи се Еми.

- Махай се веднага оттук! - повтори той.

- Вярно ли е, че тази нощ е пламнала Рая? - не се стърпя да го попита.

- Вярно е! Аз я подпалих! - Художникът продължи да вика. - Доволна ли си? Ще напишеш ли нова статия?

- Ще напиша... - отговори Еми. Но ти се успокой!

- Ще се успокоя!

- Огънят...

- Огънят е моето избавление! - отново се разкрещя художникът. - Огнено кръщене, огнено причастие, огнено...

- Какво ти е наговорил оня противен старец? - врътна се Еми и излезе на улицата. Няма да си разваля деня с гневните изблици на Оги.

- Огненото разпятие е моето спасение! - дочу го да крещи с прегракнал глас зад вратата.