Огненото разпятие

55

Оги видя Акварелното момиче да се носи във въздуха към него и едва се удържа да не разтвори ръце в покана за прегръдка. Вече не знаеше кога образите в съзнанието му са реални и кога - въображаеми. Седеше на стълбите на чардака и наблюдаваше плавните движения на образа, който се приближаваше към него. Този път не беше сън.

- Защо стоиш тук?- попита го момичето и клекна пред него, за да вижда изражението на лицето му.

- Някой е заключил ателието с катинар - отвърна той. - Не знам какво да правя...

Акварелното момиче мина покрай него и той усети дъх на прясно окосено сено. Пое дълбоко дъх и се извърна назад. Момичето внимателно оглеждаше вратата на ателието.

- Скоро е поставен - катинарът е съвсем нов каза тя. - Кой може да го сложил?

- Вероятно от общината предположи мъжът. - Не помня дали съм плащал наема.

- Едва ли - не се съгласи Акварелното момиче. Ако бяха от общината, щеше да има няколко печата и известие за наема.

- Умница - усмихна се Оги.

- Позволяваш ли да го отключа?

- Имаш ли ключ? - Той едва сега стана от чардака и се приближи към вратата.

- Не, но ще пробвам с друго - отговори момичето.

Изсипа чантата си на земята, прехвърли нещата си и започна отново да ги прибира вътре.

- Намерих - и тя му показа шнола за коса със заострен връх на закопчалката. После пъхна металния връх в катинара, натисна и отключи. Извади катинара, отвори вратата и с жест го покани вътре.

Оги я наблюдаваше едновременно с интерес и възхищение. Нежните й ръце демонстрираха завидна сръчност, каквато той никога не можеше да постигне, дори и след многобройни тренировки.

- А банков сейф можеш ли да отвориш?

- Пари ли ти трябват? - попита го тя.

- Не, просто мисля, че е много сложно...

- Катинарът или банковият сейф?

- И двете.

- Не съм пробвала уменията си с банков сейф - засмя се момичето и влезе в ателието.

Оги я последва вътре всичко бе постарому. Момичето се огледа, посочи празния статив и попита:

- Къде е картината за любовта?

- Откраднаха и нея.

- И нея? - изуми се Акварелното момиче. - Колко картини са откраднати?

- Няма значение - махна с ръка художникът.

- Как така няма значение? - наежи се момичето. - Някой краде от теб, а ти...

- Защото харесва моите образи - усмихна се Оги.

- Аз също ги харесвам прошепна момичето. - Но никога не бих откраднала!

- Защото аз ще ти подаря... каза Оги и започна да прехвърля завършените платна.

- Не сега - спря го с ръка Акварелното момиче. - Мислил ли си кой иска картините ти?

- Не - поклати глава художникът, огледа се и продължи: - А какво друго да открадне оттук? - Той направи опит да се усмихне. - Сега поне имам катинар.

- И ще спре крадеца, колкото спря мен.

- Няма значение - махна отново с ръка мъжът. - Други композиции ще нарисувам.

- Но няма да са същите - тъжно каза момичето.

- Знам - отвърна тихо Оги. - Ще бъдат по-хубави, обещавам ти.

Момичето се приближи до него и прошепна:

- Мога ли да те целуна?

- Първият път не поиска разрешение - също шепнешком отговори той.

Прегърна я нежно и докосна устните й, които леко се отвориха. Бе зашеметяваща целувка, която той не искаше да свършва. Наведе се надолу, взе момичето на ръце и го понесе към дивана.

- Може да се разсърдиш на следващия ми въпрос... - прошепна Оги в ухото й.

- Питай! - каза тя, докато се изтягаше на дивана.

- Как се казваш?

- Рая - изненада се тя и дори се надигна на лакти.

- От дванайсети „в“ клас? - изправи се до дивана Оги.

- Сякаш не знаеш тъжно отговори Рая.

- Върви си!

- Защо? Вече не си ми учител. - Рая стана бързо и направи опит да го прегърне, но той се дръпна назад.

- Заради теб ме уволниха - отговори разочаровано художникът и отвори вратата на ателието.