Мария Аладжова пристъпи с трепет в ремонтираната кухня. Мълчаливо огледа всичко и прошепна:
- Отдавна трябваше да направим ремонт. Хубаво е станало... Чистичко, беличко, досущ като в болницата...
- Ако искаш друг цвят на стените? - попита я бързо Никола.
- Не, доволна съм - погледна го с признателност възрастната жена. Разбрахте ли как с станал пожарът?
- От късо съединение - бързо отговори пожарникарят.
- А аз защо съм била на пейката?
- Инстинктивно си излязла навън, за да избегнеш пожара - отново отговори Никола.
- Само дето не помня нищо... - замисли се Мария Аладжова.
- От възрастта е - обади се Оги и я целуна.
- Не съм толкова стара, че да не помня. - Тя въздъхна дълбоко и някак тъжно продължи: - Само за перденцата ми е мъчно... Баща ти ги беше купил от някаква командировка... Не ги харесах - много пъстри ми се сториха, шарките бяха големи, а цветовете - прекалено ярки... Тогава ги поставих, за да не обидя татко ти... После свикнах. А сега ми се плаче именно за тях... - Очите й се насълзиха.
- Каквито искаш, такива пердета ще ти купя! - ентусиазирано се обади синът й. - Имам пари...
- Сега от София ще си купя - погледна го майка му.
- Защо от София? - първи реагира Никола.
- Оная дърта клюкарка - и Мария Аладжова посочи към съседния двор, - се обадила на Мила и всичко й разказала...
- Но защо ще ходиш в София? - виновно попита Оги.
- За да види кака ти, че съм жива и здрава...
- По телефона можеш да й го кажеш - настоятелно изрече синът й.
- Мила ме покани да погостувам - погали го по рамото майка му. - Да отида сега, че после ще падне снегът...
- Ще пообиколиш столицата, ще се разсееш от грижите - подкрепи я Никола.
- А вие с Асен ще наглеждате ли Оги? - Мария Аладжова погледна Никола, който леко й кимна.
- Голям мъж съм вече... - изрече синът й, но не я погледна. Бе засрамен от обстоятелството, че неговата майка търси помощ от приятелите му. - Оправям се и без тях! - Той посочи към пожарникаря.
- Знам, знам... - прошепна Мария Аладжова, но гласът й трепереше.
- Не се притеснявай за него! - обади се Никола. - Аз и Асен ще наминаваме всеки ден.