Огненото разпятие

81

Слабата светлина на смрачаване, която полазваше само двете стъпала на притвора, изчезна изведнъж. Грамаданкото бе затулил входа. Гого Хисарски инстинктивно се пъхна под дървения тезгях. Чу тежки стъпки, които приближаваха към скривалището му, и силен глас избоботи над него:

- Какво се криеш бе, мушморок?

- Подреждам свещите - смутолеви старецът.

- Излизай оттам! - извика Мишената.

Никакво уважение към третата възраст, помисли си Гого, рязко се изправи и удари главата си в дървения плот. Дори не посмя да изохка, а само разтри темето си. До Грамаданкото се бе изправило същото момче от онази вечер.

- Дай си личните документи! - продължи на висок тон Грамаданкото.

Гого се засуети и затърси раницата си.

- Нямаш ли документи?

- Имам, как да нямам... - разтрепера се старецът.

- Къде са тогава?

- В раницата - изрече той.

- Ей там е - посочи към тъмния ъгъл младият полицай. Гого извади личната си карта и я подаде на Мишената.

Той я прочете, а Радо записа данните в тефтера си.

- Отдалеч си промърмори комисарят. - Какво правиш тук?

- Клисар съм... Засега...

- Какво правиш в нашия град? - натърти на последните думи полицаят.

- Пътувам....

- За къде пътуваш?

- Просто пътувам инатливо отговори възрастният мъж.

- Към затвора, а?

- Защо пък за там? - наежи се Гого Хисарски.

- Ти ми кажи!

- Нищо не съм направил - вирна глава скитникът.

- Евлоги Аладжов ли те подпали? - попита Мишената.

- Защо ще го прави? - изненада се Гого.

- Ти ми кажи...

- Разбрахме, че сте горял в двора на ателието - обади се Радо.

- Не съм - отрече бързо старецът и бързо добави:- Поне не помня.

- Как така не помниш?

- Казаха, че съм бил пиян, ама чак пък нищо да не помня... - Гого навря и двете си ръце в косите, почеса се и седна върху стола.

- Кой ти каза? - Мишената зададе следващия въпрос.

- Оги и Никола.

- А вие какво пихте тогава? - обади се Радо.

- Бира.

- Само една? - недоверчиво попита Мишената.

- Двулитрова... - смутолеви старецът.

- Какво ще ни кажете за Евлоги Аладжов? - намеси се отново младият полицай.

- Не е луд - бързо каза старецът.

- Много си категоричен изрече Грамаданкото.

- Но признавам странни неща стават около него - продължи възрастният мъж.

- Например?

- Пожари, картините му изчезват... започна да изрежда Гого Хисарски. - Когато видях, че гори къщата му...

- Ти беше ли там? - попита комисарят, защото не си спомняше неговия образ от онази нощ.

- Нали аз събудих квартала? - ядоса се Гого, че не са го видяли. После си спомни, че за да скрие голотиите си, се беше прибрал в храмовата къща. - Никола пръв изскочи, извлече Оги далеч от пожара, а после и майка му...

- Художникът е бил там? - попита Радо и погледна към шефа си.

- Какво правеше Аладжов на мястото на пожара? - изрева Мишената.

- Беше коленичил пред майка си.

- Никола Угаров ми каза, че е бил смъртнопиян - отбеляза тихо комисарят.

- Защо те е излъгал? - прошепна в ухото му Радо.

- Наистина беше пиян - съгласи се и Гого. - А после не помнеше нищо...

Неочаквано Мишената зададе най-важния въпрос:

- А ти защо ходи при Тодор Тодорин?

- Него още не го познавам - бързо отговори старецът.