Огненото разпятие

89

Завивката го задушава, тежи му като вълнения юрган, с който го покриваше майка му, когато бе дете. Гого Хисарски понечва да изкара ръцете си отгоре, но разбира, че ги е разперил настрани. Представя си, че е орел в полет. Не е. Ако птицата може да лети с разперени криле, то неговите ръце го натискат надолу. Той се изправя и усеща тежестта на раменете си. Опитва се да я отхвърли, но не успява. Прави две крачки и тялото му се привежда още повече към земята. Отнякъде чува глас:

- Върви!

- Не мога - отвръща Гого, но думите не излизат от устата му.

- Нагоре! Нагоре е спасението! - вика отново гласът.

- Господи, ти ли си? - пита със страх старецът, но отново не чува думите си в мрака.

- Ще се срещнем горе - прогърмява отново странният глас.

- Да беше изчакал поне да се върна у дома...

Гого Хисарски тръгва по нанагорнището. От тежестта върху раменете си не може да се огледа. Острият мирис на бензин го задушава, той извръща глава встрани и продължава да върви нагоре. Страхува от срещата със смъртта... Вече знае, че краят на пътя е върхът на този склон. Отляво дочува ромоленето на вода и устните му прималяват за нейната живителна сила. Иска да се извърне назад, за да види отминалия си живот...

Опитва се да си спомни лицето на майка си, но пред очите му е само черната забрадка, която тя сложи след погребението на баща му. Оттогава вървеше с наведена надолу глава, сякаш се срамуваше, че е останала жива... Струва му се, че чува отчаяния вой на Шарко, който полегна върху пресния гроб и повече не стана оттам... Вижда хилавите си колене, докато се катери по джанката с лекота, а клонът се счупва и той се търкулва надолу... Върху многобройните ухапвания от комари се прибавят червените резки от охлузването. Тогава дори не изохка... Сега едва пристъпва нагоре... Вече не вижда нищо, защото ромоленето на потока някъде около него му напомня само за страшната вода, в която се удавиха всичките му спомени....

Гласът от мрака го стресва:

- Гледай нагоре!

Гого го слуша и вдига нагоре глава - черна яма има пред него, по-страховита и от гроб. Камъни се спъват в босите му нозе и падат надолу в мрака. Това се греховете ми, мисли си старецът. Господ ме подсеща за тях, преди да ме прати в ада.

Внезапно усеща пареща болка по гърба си, последвана от ярка светлина.

- Идвам, Господи - прошепва той, но този път никой не му отвръща.

Горе на склона е пусто. Обръща се бавно назад и в ниското вижда Оги. А някъде наоколо му шепти водата. Старецът се запътва натам, за да отхвърли адския огън, който носи на раменете си.