Огненото разпятие

34

Когато Мишената пристигна на място, тълпата вече беше оредяла. Нямаше нито линейка, нито пожарен автомобил.

- Жертви? - попита той Никола Угаров.

- Слава богу, не! - отговори бързо пожарникарят. - Приятелят ми спи, а майка му я откараха в болницата

- Пострадала ли е?

- От огъня - не. Но явно е в шок, не реагира изобщо.

- Как е станал пожарът?

- Не знам още - отвърна Никола. - Изключихме електрозахранването... Утре ще имам яснота по въпроса.

- Откъде е започнал пожарът? - продължи Мишената.

- От кухнята, но не е обхванал другите стаи. Изобщо... започна Никола, но махна с ръка и не продължи.

- Притеснява ли те нещо?

- Не знам - отвърна пожарникарят. - Но откакто Оги се увлече по огъня, все стават пожари наоколо...

- Оги?

- Евлоги Аладжов, моят приятел. Не го ли помниш?

- Това неговият дом ли е? - отвърна му с въпрос комисарят.

- Да.

- А той къде е? - продължи с въпросите Мишената.

- Смъртнопиян спи в ателието си.

- Пироман ли е?

- Не - веднага отрече Никола. - Просто рисува огнени картини. Откакто видя...

- Горящия човек на „Боаза“ - довърши комисарят.

- Да.

- А знаеш ли, че са го видели да бяга от училището след пожара в директорския кабинет? - Сега Мишената погледна пожарникаря право в очите.

- Не е въможно! - изненада се той.

- Има свидетели - натъртено произнесе Донов.

- Аз му казах за пожара, а той вече... - не довърши отново пожарникарят, но се замисли.

- Какво? - наостри слух Мишената.

- Няма значение - махна с ръка Никола Угаров.