Огненото разпятие

75

Оги още спеше, когато Никола пристигна в ателието. Художникът се надигна и попита:

- Колко е часът?

- Защо все питаш за часа, след като за никъде не бързаш?

- За ориентация...

- Време е за ставане - издърпа завивката му пожарникарят. - Къде е телефонът ти?

- Тук някъде... - отвърна все още сънено Оги.

- Знаеш ли колко пъти ти звънях? - повиши тон Никола.

- Защо?

- Днес изписват леля Мария.

- Вярно - сети се Оги и бързо стана. - Измивам се и тръгваме.

Той излезе навън, а Никола продължи да търси телефона. Намери го между някакви книги, които паднаха на пода, докато той го измъкваше измежду тях. Когато художникът се върна, приятелят му каза:

- Да беше го заредил поне!

- Зарядното е тук някъде...

- Оги, някой ден трябва да почистиш! На кочина прилича стаята!

- Добре - измънка той. - Но аз знам кое къде се намира...

- И затова ли друг го търси вместо теб? - ядоса се Никола.

Скоро излязоха от ателието. Оги свърна по посока на болницата, но Никола го дръпна:

- Трябва първо да платим на майсторите!

- Ами... Не знам... - започна да мънка художникът.

- Трябва да изтеглиш пари!

- Не знам дали са ми платили от училището...

- Асен каза, че има пари в сметката ти.

- От къде на къде? - изненада се художникът.

- Още картини са продадени.

- Наистина ли? - зарадва се Оги. - Не мога да повярвам! - Той се завъртя около пожарникаря. - Да вървим в банката! Тъкмо ще видя и Асен.

- Не е необходимо да ходим там - спря го приятелят му. - Ще отидем до най-близкия банкомат.

- По-лесно е в банката. Асен ще...

- Няма време - прекъсна го Никола. - А и Асен е зает. Не бива да му пречим, особено когато се изтърсим и двамата.

- Той не иска да ме вижда - разбра Оги.

- Зает е.

- От пожара в банката... - продължи художникът. - Но аз наистина не знам как пламнаха...

- Аз също нямам обяснение.

- Може Еми да е права...

- За какво? - начумери се Никола при споменаването на името й.

- Аз съм опасен за хората около мен.

Никола замълча, но Оги продължи:

- Как да се извиня на Асен?

- Подари му картина - предложи пожарникарят. Знаеш, че би се зарадвал.

- Нямам подходяща... - замисли се Оги. После се обърна към приятеля си и бодро каза: - Последната картина е за теб.

- Подари я на друг- бързо отговори Никола, видя тъжния поглед на Оги и обясни: - Не искам и върху стената си да гледам пожар.