46

На влизане в сградата чуха училищния звънец, а по коридора на втория етаж вече бяха заобиколени от тълпа врещящи мъници, които препускаха в хаотичен галоп. Двама от тях се блъснаха в Мишената, но той реагира много бързо - хвана ги за ушите и тънките им вратлета се изпънаха напред, докато главите им се опряха в раменете.

- Ще се оплача в полицията! - изпищя едното момче.

- Ще ти откъсна непораслата пишка! - прошепна страховито комисарят в детското ушенце.

- В Агенцията за закрила на детето ще ида - извиси тон другото дете.

- И тя няма да те спаси от мен! - изръмжа Мишената.

- Шефе, съвсем я закъса! - засмя се Радо.

- Сега ще видите ред и дисциплина! - обади се и Гатев, който едва се провираше през детското стълпотворение.

- Марш в клас! - каза Мишената и пусна децата.

Те се отдалечиха на няколко метра и по-височкото момче се провикна:

- Ще те причакам зад някой ъгъл!

- Бълхите ги размазвам с нокът ухили се комисарят на наглостта на хлапето.

- Бъдещ контигент, Мишена - отново се обади експертът.

- От сополиви акселерати - завъртя глава Донов. - Малко бой ядат, затова са толкова ербап!

- Но как си знаят правата - засмя се отново Радо и внимателно разлепи поставените полицейски ленти на дирекцията.

Пуснаха Гатев пръв, а те изчакаха малко в стаята на секретарката, преди да влязат в обгорената стая. Миризмата на дима се бе смесила с влажната мазилка по стените и смърдеше въпреки избития прозорец. Кабинетът напомняше на колаж, скалъпен набързо от вещ карикатурист. Откъм вратата черна ивица, широка около педя, започваше внезапно от прага, преминаваше през персийския килим и се скриваше под бюрото. Пораженията от пожара бяха по-значими откъм страната на прозореца. Стойката на монитора бе разтопена и килната настрани, но стъклото бе цяло. Вратичката на бюрото напомняше за изкривена скулптура от абанос. От металната релса над прозореца висеше парче недоизгоряла завеса. Коженият директорски стол изглеждаше така, сякаш сто котки в продължение на сто дни са чесали ноктите си по него, но не са успели да стигнат до металния скелет. По лицевата страна на секцията личаха тъмни петна от изгорелия лак.

- Знам, че си припрян, но ме остави спокойно да го огледам! - извърна се към тях химикът.

- Не съм припрян - начумери се Мишената и тъкмо да добави още нещо, но Радо успя да го озапти само с поглед.

Химикът направи няколко тегела из стаята, после се свря от другата страна на бюрото, постоя малко там и се изправи. Отвори куфарчето си и извади лупа. Мишената не се сдържа:

- Как е, Шерлок Холмс?

За разлика от друг път сега Христо Гатев изобщо не реагира. Нареди върху бюрото няколко плика за доказателства, извади пинсета и от пода под бюрото взе проба. После взе проби от завесата и килима. Разбута колегите си и излезе в коридора пред кабинета. Не го последваха, но мълчаха. Дори Мишената се сдържа, въпреки че въпросите напираха да изскочат от устата му. Експертът се върна, постави всичко в куфара си, затвори го и каза:

- Питай сега!

- Мислех, че ще кажеш направо отговорите - набра комисарят.

- Как е станал пожарът? - намеси се Радо, за да предотврати конфликта.

- Започнал е от коридора - посочи с ръка химикът, - тръгнал е към бюрото и там е горял най-силно. Ниска температура на горене - около 50-60 градуса, поне в началото, високи пламъци, но незначителни поражения. Най-вероятно е горял спирт.

- Алкохол?

- Възможно е отговори експертът. - Но тази ивица - посочи той обгорения килим, - ме смущава.

- Защо?

- Защо пожарът не се е разпространил настрани? - отговори с въпрос Гатев. - Диванът не е докоснат, масичката пред него...

- Говори ясно! - извика Мишената.

- Не знам как да го обясня... почеса се по темето химикът. - Сякаш някой е искал да закара пожара под бюрото, а не просто да подпали целия кабинет.

- Искаш да кажеш, че пожарът е умишлен?

- Естествено, но...

- И е започнал от коридора? - продължи Мишената.

- Утре ще изследвам частиците, които взех... Ще имам повече информация за вас...

- Притеснява те нещо - досети се Радо.

- Човекът е експерт, момчета - отговори Гатев. - Само не знам как го е постигнал. Все още не знам - допълни той.

- Пироман, така ли? - попита отново Донов.

- Не знам дали е пироман, но наистина разбира от пожари.

- Възможно ли е да е пожарникар? - намеси се отново младият полицай.

- Що не? Поне половината от тях са пиромани по рождение - отговори убедено Христо Гатев.

Загрузка...