Рая приличаше на безплътна горска фея. Тялото й бе слабо и почти прозирно в белотата си. Малките й гърди му напомниха за чаени чашки от фин английски порцелан добре оформени, дори тогава, когато се протягаше по гръб като мързелива котка. Устните й бяха леко отворени и той ги докосна нежно с пръст. Не можеше да се насити на красотата й, но се страхуваше, че приказното видение ще изчезне и той отново ще остане сам.
Откъм улицата прогърмя ауспух, който стресна Рая и тя се повдигна на лакти.
- Колко е часът? - попита тя.
- Трябва да се облечеш - нежно отвърна Оги и я целуна.
- Искам да остана тук тази нощ...
- Не сега, друг път - изрече Оги и отново я целуна. - Облечи се, защото скоро ще минат на проверка.
- Каква проверка? - някак уплашено изрече момичето, скочи от дивана и затърси дрехите си.
- Не бързай толкова - хвана я за ръка мъжът. - Обичам да те гледам...
- А аз просто те обичам - прошепна Рая.
Оги извърна поглед, тя въздъхна и се облече набързо. Подредиха дивана мълчешком и седнаха един до друг.
- Каква проверка? - сети се момичето.
- От батковците - усмихна се той и поясни: - Приятелите ми - Никола и Асен, всеки ден минават поотделно или заедно.
- Защо?
- Страхуват се за мен.
- Заплашва ли те някой? - погледна го със страх момичето.
- Не - прегърна я Оги. - Напоследък стават странни неща около мен... Дори аз нямам обяснение...
- Какви неща? - притисна се Рая към него.
- Пожари.
- Мислят, че ти си ги подпалил? - отдръпна се от него момичето, но си личеше, че е възмутено от предположението на неговите приятели.
- Не знам какво мислят - отговори Оги. - Факт е, че когато сънувам пожари, те наистина се случват...
- Наистина ли?
Художникът само кимна.
- Може да си екстрасенс - замисли се Рая.
- Не съм - отрече бързо мъжът. - Толкова е необяснимо всичко! Явно не знам какви ги върша..
- Да не те смятат за луд?
- Не съм Ван Гог - засмя се той. - Просто пожарите са винаги около мен.
- А ако някой нарочно иска да те подлуди? - притисна се Рая отново към мъжа.
- Няма да успее. - Той я погали по косите. - Ти ще ме пазиш...
- Обещавам - сериозно отвърна момичето.