61

Рая приличаше на безплътна горска фея. Тялото й бе слабо и почти прозирно в белотата си. Малките й гърди му напомниха за чаени чашки от фин английски порцелан добре оформени, дори тогава, когато се протягаше по гръб като мързелива котка. Устните й бяха леко отворени и той ги докосна нежно с пръст. Не можеше да се насити на красотата й, но се страхуваше, че приказното видение ще изчезне и той отново ще остане сам.

Откъм улицата прогърмя ауспух, който стресна Рая и тя се повдигна на лакти.

- Колко е часът? - попита тя.

- Трябва да се облечеш - нежно отвърна Оги и я целуна.

- Искам да остана тук тази нощ...

- Не сега, друг път - изрече Оги и отново я целуна. - Облечи се, защото скоро ще минат на проверка.

- Каква проверка? - някак уплашено изрече момичето, скочи от дивана и затърси дрехите си.

- Не бързай толкова - хвана я за ръка мъжът. - Обичам да те гледам...

- А аз просто те обичам - прошепна Рая.

Оги извърна поглед, тя въздъхна и се облече набързо. Подредиха дивана мълчешком и седнаха един до друг.

- Каква проверка? - сети се момичето.

- От батковците - усмихна се той и поясни: - Приятелите ми - Никола и Асен, всеки ден минават поотделно или заедно.

- Защо?

- Страхуват се за мен.

- Заплашва ли те някой? - погледна го със страх момичето.

- Не - прегърна я Оги. - Напоследък стават странни неща около мен... Дори аз нямам обяснение...

- Какви неща? - притисна се Рая към него.

- Пожари.

- Мислят, че ти си ги подпалил? - отдръпна се от него момичето, но си личеше, че е възмутено от предположението на неговите приятели.

- Не знам какво мислят - отговори Оги. - Факт е, че когато сънувам пожари, те наистина се случват...

- Наистина ли?

Художникът само кимна.

- Може да си екстрасенс - замисли се Рая.

- Не съм - отрече бързо мъжът. - Толкова е необяснимо всичко! Явно не знам какви ги върша..

- Да не те смятат за луд?

- Не съм Ван Гог - засмя се той. - Просто пожарите са винаги около мен.

- А ако някой нарочно иска да те подлуди? - притисна се Рая отново към мъжа.

- Няма да успее. - Той я погали по косите. - Ти ще ме пазиш...

- Обещавам - сериозно отвърна момичето.

Загрузка...