Огненото разпятие

23

Еми Месиянска бе убедена, че е получила дар от огъня образът на гърчещия се в пламъци човек бе нетърсеното, но получено послание. Имаше усещането, че не стъпва на земята - тялото й е станало толкова ефирно, че се носи из стаята. Тя бе избраницата на огъня и нямаше да го разочарова. Трябваше да усъвършенства уменията си, да навлезе дълбоко в огнените недра, за да тълкува точно посланията от отвъдното. А сега трябваше да спаси един човек от пожар вече бе наясно, че събитието е предстоящо.

Еми излезе навън, облечена в шарено пончо на жълти, червени и зелени диагонали, които се събираха на раменете. Ярката дреха контрастираше на виолетовия здрач и привличаше погледите на минувачите. Това определено се отразяваше на самочувствието й, което летеше нагоре в синхрон с вятъра.

Днес успя да си уговори среща с професор Димо Чолев - най-успелият художник в града. Професорът определено й допадаше - по-възрастен от нея, с посивели коси, вързани отзад на опашка, висок и строен. Никога не би му отказала, но той май си падаше по гърчави подобия на жени.

Когато влезе в механа „Архитекта“, Димо Чолев бе преполовил чашата с ракия и шопската салата. Еми се намести на стола срещу него и едва тогава поздрави. Художникът не отвърна, но неволно изрече:

- Приличаш на огромно какаду...

- Не ми се струва, че е комплимент - намръщи се жената.

- Защото не е - отговори Чолев и отпи от чашата.

- Мислех, че разбираш от цветове...

- Именно затова ти го казвам.

- Това е мексиканско пончо - оригинал - не се отказа Еми, като премълча, че е купено от магазин за дрехи втора употреба.

- Ще си поръчаш ли нещо? - попита я професорът.

- Не сега - първо да открия отговора на един въпрос.

- Кажи!

- Кой живее в ателието? - и тя посочи с ръка към двуметровия зид по края на механата.

- Никой.

- Празна е къщата, така ли?

- Никой не живее - натърти професорът, - но трима колеги работят там. Кой от тях те интересува?

- Не знам призна си жената.

- Можеш да откриеш в ателието единствено Оги Аладжов.

- Ще ме запознаеш ли с него?

- Не ти подхожда.

- Откъде знаеш? - напери се Еми и изпъчи бюст напред.

- И не съм сводник.

- А аз не съм за продан - изправи се тя.

- Не си личи - промърмори професорът и втренчи поглед в чашата.

Еми излезе бясна от механата, стигна до дървената порта на ателието и задумка по нея. Ослуша се и отново повтори юмручния бой върху дървото.

Нима отново беше закъсняла? Ами ако огненият ад е тази нощ?

Тя извади от чантата си бележник, откъсна едно листче и надраска върху него: „Пази се от огън!“. Сложи три удивителни, но не се подписа.

Не знаеше какво още да направи, за да предотврати трагедията.