Огненото разпятие

16

Не вижда искрата, но я усеща с вътрешните си сетива - леко драскане, последвано от шумно свистене. Изчаква търпеливо, докато в тъмнината се появява срамежливо пламъче. Струва му се, че го обгръща с ръце, за да го предпази от студения полъх на нощта. Наблюдава го как смело се удължава нагоре, а към светлината му се промъкват изсъхнали есенни листа, завъртат се около него и с болезнен стон се отдръпват. Пламъчето се извива настрани в мрака, близва колебливо стрък изсъхнала трева и се раздвоява. После хуква напред, сподиряно от хиляди, новородени от него огнени същества. Вкупом достигат до люляковия храст, полазват по него и клоните му грейват в мрака. Дори усеща, че се възбужда... Странно...

Трябва да заобиколи храста, защото не може да види кой се крие зад светлината. Но пламъците изграждат огнена стена и мракът престава да съществува. Светлината нахлува през зениците му и той усеща болката от нейната сила. Затваря очи и тръгва към огъня. Пламъците искат да го прегърнат, но някой ги издърпва настрани. Те обидено изсъскват, сгърчват се и изчезват. Мракът прилепва плътно към земята.

Отново не успява да се слее е огъня. Провлачва стъпки към ателието и несъзнателно настъпва тлеещо парче от дървена рамка.