Огненото разпятие

11

Радо Ангелов завари шефа си до автомата за кафе пред входа на полицията - сигурен знак, че комисар Михаил Донов работи по някой случай. При затишие в отдела Мишената пиеше само по едно кафе сутринта.

- Имам ли много да наваксвам? - попита Радо и пусна стотинки в машината.

- Няма да успееш - промърмори Мишената.

- Да позная ли?

- Пробвай.

Радо се замисли за миг и отсече:

- Петото кафе.

- Не позна - само четвъртото - отговори комисарят и пресуши чашката. - Пусни още едно за мен!

- Две - поправи го Радо и поясни: - Да не ме караш отново да слизам до тук...

- Няма да се качваме, юнако!

- При доктор Моренов ли отиваме? - сети се младият полицай.

- Едва ли още е готов...

Доктop Моренов бе съдебният патолог- уравновесен мъж, чието спокойствие често изнервяше комисаря.

- Пак ли на „Боаза“? - промърмори младият полицай. - Вчера нищо не открихме.

- Днес може да имаме късмет.

- Ще вали - направи опит за протест Радо.

- Ти ще караш - нареди комисарят, който държеше в ръцете си две чашки с кафе.

Потеглиха към прохода „Боаза“, където бяха открили горящия човек. На тази отсечка от главния път София-Варна често ставаха катастрофи заради острите завои и несъобразената скорост от страна на шофьорите. Над пътя се надвесваха наръбени скали и понякога огромни камъни се търкулваха на шосето и препречваха движението. Тъмносиви облаци следваха автомобила по острите завои, но вятърът ги изтласкваше на изток.

Местопрестъплението бе върхът на заоблен хълм, около който се виеше шосето. Зад него се простираше гора, а долу в ниското - пресъхнало корито на поток.

- Добра сцена е избрал убиецът - сподели Мишената.

- Докато минеш завоя, ужасът ще бъде все пред очите ти - допълни мисълта му младият полицай и спря.

Излязоха от автомобила и тръгнаха по склона нагоре. Все още се виждаха кални следи, образували широка пътека към върха, а тревата наоколо беше полегнала.

- Къде да търсим? - попита Радо.

- Ти къде би се скрил? Хем да си близо до кръста, хем да не видят силуета ти от шосето?

- В гората - отговори бързо младият мъж.

- Но ако бягаш, за да подпалиш кръста, може пак да те видят. Особено от автомобил, който тъкмо навлиза в завоя. Тогава как ще драснеш клечката?

- От разстояние.

- Правилно - съгласи се бързо комисарят. - И аз стигнах до същия извод тази нощ. - Но как точно?

- Не може да е детонар с дистанционно - продължи да разсъждава на глас Радо.

- Не може - всичко ще се разхвърчи във въздуха.

Няколко минути оглеждаха околността и мълчаха. Младият полицай проговори пръв:

- Трябва да търсим слаба следа върху тревата.

- Защо?

- Напоено с бензин въже се завързва за кръста и се подпалва откъм страната на гората...

- Да търсим тогава! - нареди Мишената.

Тръгнаха от обгарялото място по посока на гората на значително разстояние един от друг. Пресрещаха се и се раздалечаваха, но не откриха никъде черна следа. Събраха се обезсърчени под един дъб.

- Мисли друго, юнако!

Радо машинално вдигна поглед към короната на дъба. Мишената проследи погледа му, потупа го по рамото и каза:

- Точно така, юнако! От високо ще е по-лесно.

- Качваш се между клоните, виждаш от завоя движението по пътя и в точния момент подпалваш въжето... То виси във въздуха и не оставя дири по земята - продължи младият полицай.

- Търсим дърво!

- В гората сме, шефе - засмя се Радо.

- Трябва да открием точното дърво! - поправи се Мишената. - Да тръгнем от онази посока, която е най-близо до завоя.

- Дървото трябва да е стабилно, за да издържи убиеца.

- И близо до поляната.

- Ако беше изстрел, лесно щяхме да изчислим траекторията - въздъхна Радо.

- И да стигнем до дървото.

Няколко пъти минаха, оглеждайки внимателно дърветата в близост до върха на хълма, но усилията им бяха напразни. Отново спряха.

- Шефе, бъркаме нещо...

- Времето - досети се комисарят. - Не може убиецът да дойде в последния момент.

- Вероятно поне час е стоял наоколо... - продължи мисълта му Радо.

- Търси фасове!

- А ако не е пушач?

- Обелки от ябълка, празни опаковки от чипс, солети или нещо друго...

Отново се разделиха и тръгнаха между дърветата. След малко Радо се провикна:

- Шефе, намерих!

Въпреки огромните си размери, Мишената с удивителна бързина се придвижи до партньора си. Радо беше сложил ръкавици и от хралупата на стар дъб внимателно изваждаше фасове. Корените на дървото бяха заобиколени от рехава трева.

- Тук е стоял мръсникът! - промърмори комисарят и погледна към местопрестъплението. На двайсетина метра от кръста е. - Мишената тръгна в тази посока с поглед, забит в земята. Извървя два-три метра и се върна. Започна да оглежда дървото, а после разочаровано каза: Няма следи нито по земята, нито по дървото...

- Искаш да кажеш, че фасовете не са свързани с престъплението?

- Така излиза.

- Едва ли някой турист е стоял около дървото с часове - отговори младият мъж. - Седемнайсет фаса преброих.

- Прав си. Но как тогава убиецът е подпалил кръста?