Огненото разпятие

106

Никола бе съсипан от изминалото денонощие. След удавянето на огъня пожарникарите продължиха да работят през целия ден - направиха повторен оглед след изстиването на останките от къщата, писаха протоколи, актове, експертиза. Умората му тежеше, а и тревогата за Оги го побъркваше. В свободните минути набираше номера на приятеля си, но телефонът бе изключен.

Никола се прибра едва към седем вечерта, взе един душ и тръгна към ателието. На първия етаж го пресрещна Асен.

- Леля Мария се тревожи за Оги - каза банкерът. - Няколко пъти е звъняла и на теб.

- Знаеш, че бях на работа - уморено прознесе Никола. - Не съм чул.

- Откри ли Оги?

- Още не - отговори пожарникарят и сви юмруци. - Но да му мисли, когато го открия! Цял ден му звъня и аз!

- Няма да порасне - разочаровано каза Асен. - Жалко за таланта му!

- Не му трябва талант в затвора! - повиши глас Никола. - Ще го пребия!

- Успокой се.

- Не мога - призна си пожарникарят. - Ще дойдеш ли и ти?

- Не искам.

- Много си злопаметен - отбеляза приятелят му.

- Не съм - отвърна Асен. - Но не искам да се набърквам в неговите каши.

- Ясно.

Никола влетя в ателието и когато видя как са се гушнали двамата влюбени, избухна:

- Къде ходиш цяла нощ и цял ден?

- Ами... - отдръпна се Оги от момичето.

- Къде ти е телефонът? - изрева отново приятелят му. - Цял ден ти звъня!

Рая скочи от дивана, намери телефона на масата и го подаде на Никола.

- Не ми го давай на мен!

Момичето подаде телефона на любимия си. Оги го взе и погледна неразбиращо приятеля си.

- Обади се на леля Мария! Тревожи се за теб! - продължи на висок глас Никола.

- После ще се обадя - обеща художникът.

Рая отново взе телефона, погледна го и каза:

- Батерията е паднала. Сега ще го заредя.

Тя се повърта из ателието, но не откри зарядното.

- Оги, къде е зарядното?

- Тук някъде - отговори художникът.

- Оги, не издържам повече - тихо каза Никола и седна на стола. - Хаосът е пълен! Вземи се в ръце!

- Само да разбера как правя пожарите - погледна го Оги.

- Скоро ще чукаш на вратата на затвора... - продължи пожарникарят. - От вътрешната страна на вратата! - поясни той.

- Той е невинен - обади се момичето.

- На теб няма да ти повярват - обърна се Никола към нея. - На мен също... Всички доказателства са срещу него.

- Трябва да ме затворят и да ме наблюдават - неочаквано изрече художникът.

- Защо? - ядоса се Рая.

- Ако стане следващ пожар, ще знаят как съм го предизвикал.

- Рисувал ли си нова огнена картина? - сети се Никола.

- Не. Повече няма да рисувам огъня - категорично Оги, погледна към приятеля си и попита: - Какво още да направя?

- Не знам - отговори Никола, стана от стола и каза: - Вече не мога да ти помогна... - Отвори вратата, обърна се, но Оги бе свел поглед надолу.

- Никой не може... - изрече примирено художникът.

- Аз съм до теб прошепна Рая, но той не реагира.