Огненото разпятие

78

Рая видя открехнатата врата на ателието и се затича натам. Но вътре нямаше никого.

- Оги! - извика тя.

Излезе навън, надникна зад оградата към пустия двор, но Оги не беше отзад. Върна се отново в стаята.

- Този път не само не си заключил, но си оставил вратата отворена! - ядосано произнесе момичето, макар че той не би я чул. - Вътре мирише на лисича бърлога!

Тя подпря вратата със стола, за да може да се проветри и се огледа.

- Мъж!

Произнесе го уж иронично, но си призна, че мисли само за този мъж, в чиято боклукчийница бе застанала. Дори мирисът на терпентин и масло я опияняваше.

За себе си бе наясно, че не може да рисува добре, но оценяваше таланта на Оги. Но не затова се влюби в него, а заради онова особено излъчване, което докосна романтичната й душа. Не мислеше, че е тъпа ученичка, привлечена от младия си учител. Скоро щеше да навърши деветнайсет години и досега не беше се влюбвала истински. Няколкото връзки с връстници я караха да се чувства идиотски. Не можеше да търпи гадните им вицове, посещенията им на фитнес, за да помпат мускули, разговорите за мацки, трева и купони.

Оги беше различен - живееше в своя красив свят от образи и не обръщаше внимание на сивотата около него. Но това го отдалечаваше от всички, включително и от нея. Знаеше, че той я харесва, още докато й преподаваше. Разбра го по унесения му поглед, който не се отделяше от нея, докато съучениците й не започваха да подсвиркват с пръсти в уста. Но бе убедена, че за него тя е само образ, а не живо същество, копнеещо за любов. Рая знаеше, че се е отдала изцяло на този мъж, бе обсебена от него, но не се страхуваше от чувствата си.

Несъзнателно пъхна една пластмасова чаша в празна торбичка, после прибра втора, намери трета под дивана и така, докато не остана из стаята нито една мръсна чаша. Оттам се сети, че може да подреди, докато чака Оги. Започна от книгите на етажерката някои набута навътре, други изправи и подравни. Внимателно подреди поставените върху масата кутии с бои. Сгъна завивките на дивана в единия му край, изправи съборените зад вратата празни бутилки. Изми четките с терпентин, но не докосна палитрата - знаеше, че тази зона е табу.

Реши да си направи кафе, но кафеварката бе с остатъци от предишно зареждане. Около нея намери мръсна тенджера, три чинии, вилици и лъжици. Чашата на Оги бе пълна с недоизпито кафе. Поколеба се, но я взе. Внимателно изми всичко с препарата, оставен до чешмата. Огледа се за метла и лопатка, но не ги откри. Повече не можеше да помогне. Седна на дивана и извади таблета, в който записваше своите хрумвания.

- Добър ден - стресна я мъжки глас.

Рая подскочи и погледна към вратата. Видя само силуета на нисичък мъж, облечен в дънки и с куфарче в ръка. Тя се отдръпна още назад, защото мъжът пъхна ръката си в старо, шушляково яке.

- Марин Косев, експерт от полицията - извади удостоверението си полицаят. - Това ли е ателието на Евлоги Аладжов?

- Да - отвърна момичето.

- Ще трябва да проверя нещо...

Мъжът пристъпи в ателието и се огледа. Зърна чашата с рибите и тръгна към масата.

- Имате ли заповед? - сети се изведнъж Рая.

- За какво?

- За проверката.

Тя застана пред него и скръсти ръце на гърдите си.

- Трябва да снема отпечатъци от тази чаша. - Марин Косев посочи натам.

- Не може - твърдо заяви Рая. - Евлоги Аладжов го няма, вие нямате заповед... Не може - завърши категорично тя.

- А вие коя сте? - обърна се към нея експертът.

- Рая Станева... - изрече момичето и рязко спря, защото щеше да каже „от дванайсети „в“ клас“.

- Не ми пречете да си върша работата - учтиво каза експертът. - Ако комисарят разбере...

- Оня, грамадния ли? - с видим интерес попита момичето.

- Той.

- Не ме е страх от него ухили се Рая.

- Не го познавате, затова...

- А, намина онази вечер нехайно произнесе Рая. Изобщо не ме впечатли! - излъга тя.

- Съмнявам се - недоверчиво поклати глава експертът.

- Защо ви е чашата на Оги? - сети се момичето.

- За да сравним отпечатъците му...

- Искате да му припишете някое престъпление реши тя. - Оги не е престъпник!

- Важното е да елиминираме съмненията - спокойно отговори Косев. - Само ще поръся прах и ще сложа една лента отгоре...

- Аз току-що измих чашата призна си тя. - Ще откриете ли тогава отпечатъци на Оги?

- Не.