Огненото разпятие

137

Есенната вечер бе необичайно топла и затова решиха да празнуват на чардака. Вратата към склада на механата зееше широко отворена и вече бяха разучили съдържанието му. Оттам измъкнаха не само откраднатите картини на Оги, но и две стари пейки, които поставиха отстрани на масата.

- Сега и ние крадем - недоволно каза Асен, докато пренасяха първата пейка с Никола.

- Ще му ги върнем - отговори пожарникарят и допълни: - Някой ден... Скоро няма да му трябват...

Мария Аладжова постла снежнобяла покривка върху старата разкривена маса, обърна се към Оги и умолително прошепна:

- Да бяхме се събрали у нас, а?

- И тук е добре, лельо Мария - отговори вместо сина й Никола.

Уличната врата се отвори и в двора плахо пристъпи Гого Хисарски. Щом го видя, Мария Аладжова прошепна:

- Прави сте - по-добре тук... Тоя няма да го пусна вкъщи... - Тя продължи да нарежда върху масата чинии, вилици, две тави с баница и огромна купа със салата.

- Идвай! - провикна се към стареца Оги, а после закачливо се усмихна на майка си, която присви недоволно устни.

Гого Хисарски се приближи, погледна Мария Аладжова и каза:

- Аз... Само за малко... Дошъл съм да си взема сбогом...

- Сядай! - посочи му мястото до себе си художникът. - Накъде поемаш?

- Към морето - обади се Никола. - Сега е тъкмо за пенсионери - хладно, пусто, няма да се мотаят деца около теб и да крещят...

- Отивам си у дома - прекъсна го старецът. - Скоро ще настъпят студовете... По-добре да се върна при децата...

- А догодина - нов маршрут! - посегна да го потупа по рамото пожарникарят, но се сети за раните и отдръпна ръката си.

- Ако съм жив и здрав...

Наредиха се около масата, взеха чашите, но Оги ги спря:

- Чакаме Еми... Ако не беше тя, сега щяхте помен да ми струвате...

- Какво говориш, сине? - Майка му уплашена го погледна.

- Глупости говори! - повиши тон Асен. - Още не е изтрезнял напълно...

Никола и Асен бяха излъгали Мария Аладжова. По техните думи Оги се е напил до безпаметност снощи и са го прибрали в болницата по погрешка.

- Докога ще я чакаме Еми? Може още да си бае на огън - недоволно изрече Никола и остави чашата.

Асен стана и се пъхна в ателието. Оги го последва и прошепна:

- Днес говорих с Милена Друмева. Разбрах, че ти си купил първата картина от изложбата... Благодаря ти.

- Тогава спешно ти трябваха пари за ремонта - отвърна банкерът.

- Затова ли го направи? - изненада се художникът. - Мислех, че ти харесва...

- Харесва ми, но можеше и да не бързам веднага да купувам..

Гого се намъкна при тях и те спряха спора си. Старецът проследи движенията на Асен, който разместваше върнатите картини, отдалечаваше се и примижваше с очи.

- И ти мижаш като Оги - изрече Гого Хисарски. - Не се научих да го правя...

- Има време - успокои го художникът. - Виждал ли си как котката присвива очи, но не ги затваря?

- Знам. Имахме три котки... Едната като..

- Опитай да присвиеш очите си като котка - прекъсна го Оги.

Гого Хисарски го послуша и този път успя да присвие очите си, без да ги затваря напълно.

- То всичко се размазва... - сподели той, а после ужасено извика: - Мале, имам перде и на двете очи!

- Просто си отвори очите - посъветва го художникът.

- Виждам, виждам... - успокои се старецът и се извъртя към тях с широко ококорени зеници.

- Оги - обърна се банкерът към приятеля си, - да ги прибера ли у нас? - Той посочи към платната.

- Кой ще ги открадне вече?

- Тепърва ще разбереш - поклати глава Асен. После продължи: - Тази картина с Никола...

- Аз я измислих - гордо изпъчи гърди Гого Хисарски.

- Няма още име - изрече Оги и очаквателно погледна приятеля си.

- Не ми харесва - призна си Асен.

- Защо? - обади се откъм чардака Никола, приближи се и се подпря на рамката на вратата.

- Наистина защо? - наежи се и старецът.

- Не ми харесва и това е - разпери ръце Асен. - Много е декларативна, плакатна...

- Сигурно завиждаш - обади се отново Гого. - Теб те няма никъде...

- И слава богу! - избърбори Асен. - Затова съм жив и здрав!

- Чукай на дърво!

- Кажи, кажи - обърна се художникът към Асен.

- Тази творба се къса от останалите композиции, липсва усещането за магичност... - продължи банкерът. - Още когато Никола ми разказа за нея, помислих, че е по-подходяща за рекламен бил борд...

- Сигурно си прав - съгласи се бързо Оги. - Ще я подаря на пожарникарите.

- Никакви подаръци! - повиши тон Асен. - Ако им харесва, да я купят!

- Не се карайте! - примоли им се от чардака Мария Аладжова.

- Спокойно, лельо Мария - засмя се Никола, който пръв отиде при нея. - Асен разбира най-вече от сметки. Напълно е прав в случая...

В този момент чуха откъм улицата резки спирачки, а само след миг вратата се отвори и в двора пристъпи Еми Месиянска. Бе облечена в яркочервен шлифер, който подчертаваше русите й коси. Около врата й бе увит жълт шал на оранжеви цветя.

- Мразя червеното! - изрече Оги и жената го чу.

- Откога? - провикна се тя, преди да се приближи.

- Мразя огъня! - повиши глас художникът. - Мразя неговите цветове!

- Защо?

- Не мога да го уловя! - прошепна художникът. - Не мога да го нарисувам! Изплъзва ми се... Докато усетя движението му, той се променя, цветовете му - също. Безсилен съм...

- Ясно. Край на огнената серия - разбра го Еми, поздрави и се просна върху пейката.

- Понякога цветовете на огъня са студени - прошепна отново Оги, но останалите не го чуха. - И убиват...

- Какво ще рисуваш сега? - обърна се журналистката към Оги.

- Водата - предложи Никола. - Тя удавя огъня...

- Вода... - замисли се Еми Месиянска, а после започна бързо да изрежда: - Тя се свързва с извора на живота... Да се гмурнеш във вода означава да откриеш загадките на света...

- Силата на водата олицетворява чистотата на духа, тя е благодат и благословия... Ако сънуваш вода..

- Млъкни! - прекъсна я Никола. - Аман от твоите глупости!

- Не я слушай! - примоли се на художника Гого Хисарски. - Нима искаш потопът да дойде и при вас?

Всички погледнаха към Оги, който им се усмихна, притвори очи и каза:

- Ще рисувам вятъра, промените, които предизвиква в простора, бързо сменящите се фигури и пъстри тонове на облаците, полета на птичи криле... Сред тях ще се носи едно въздушно момиче... Прилича на приказна фея... - прошепна той и ги погледна. - А и Рая скоро ще е при мен...

- Чакайте урагани тогава - промърмори Гого Хисарски и надигна чашата, без да изчака наздравицата.

Лора Лазар

ОГНЕНОТО РАЗПЯТИЕ

Българска

Първо издание

Отговорен редактор Христо Блажев

Коректор Иван Иванов

Предпечатна подготовка Надежда Тошева

Формат 60/90/16

Печатни коли 22,25

Сиела Норма АД

1510 София, бул. Владимир Вазов № 9

тел. 02 903 00 23

www.ciela.bg

e-mail: booksales@ciela.net

Печат Алианс Принт

Книгите на СИЕЛА могат да бъдат купени от:

Mall of Sofia, бул. Лл. Стамболийски № 101, София

City Center Sofia, бул. Арсеналски № 2, София

Paradise Center, бул. Черни връх № 100, София

Летище София - Терминал 2, София

Ректорат на СУ „Св. Кл. Охридски“, София

Фестивален и конгресен център, бул. Сливница № 2, Варна

Mall of Plovdiv, ул. Перущица № 8, Пловдив

Park Mall, бул. Н. Петков № 52, Стара Загора

Mall of Rousse, бул. Липник № 121 Д, Русе

Panorama Mall Pleven, пл. Иван Миндиликов, Плевен

интернет книжарници www.mobilis.bg, www.ciela.com,

както и от всички добри книжарници в страната.