Огненото разпятие

136

- Обади се на Гатев и да тръгваме! - каза Мишената.

- Ще го черниш ли най-сетне?

- Обещанието трябва да се спазва... - въздъхна Донов.

Радо звънна в криминалистичната лаборатория, предаде предложението на шефа си до експерта и затвори.

- Ще дойде - отговори той на незададения въпрос от комисаря.

- Надявах се да е зает тази вечер! - махна с ръка Мишената и отвори широко вратата на кабинета.

- Гатев ни помогна много - укорително му отвърна Радо.

- Знам - призна си комисарят. - Ама как да го озаптя да не говори мръсотии?

Преди да излязат, двамата полицаи забавиха колебливо ход. Пред дирекцията се бе събрала тълпа с микрофони, в чиито център бе Георги Панайотов. Мишената различи сред хората местните журналисти Сотир Кьосев, Роза Морева и Еми Месиянска. Чуха само думите на директора на полицията:

- На тази импровизирана пресконференция...

- Аман от хиени! - изръмжа комисарят.

- Сега те са повече от необходими - прошепна колегата му. - Ако медиите не раздухат случая...

- Ще му се размине на този вмирисан пор. - Мишената завърши мисълта на партньора си. - Освен това Панайотов сега е в нашия отбор...

- Не те разбрах.

- Бесен е на Иван Тодорин, защото го е подвел - продължи комисарят. - Едва ли директорът ще си признае, но явно Тодорин е осъществил страничното наблюдение над ателието.

- Заинтересованото лице - сети се Радо. - Затова убиецът е разбрал, че сваляме наблюдението от Аладжов.

- И реши да действа още същата нощ каза Мишената. - Но вместо черна котка, ние му минахте път.

Двамата се опитаха да заобиколят тълпата пред входа, но Панайотов ги видя и извика:

- Комисар Михаил Донов ще ви запознае с подробностите...

- Йерархията трябва да се спазва - избоботи комисарят и набързо слезе по стълбите.

Дори Еми Месиянска не го последва и той с изненада се обърна назад.

- Разлюбила те е, шефе - ухили се Радо.

- Много бързо - изненада се Мишената.

- Да не съжаляваш?

- Ами! - махна с ръка пред себе си комисарят, все едно отпъждаше досадна муха.

- Погледни вляво! - Радо отново прошепна зад гърба на шефа си.

Донов се обърна наляво и видя Илия Терзиев, който търпеливо чакаше любимата си.

- Нова любов, нов късмет! - ухили се Донов. - Евлоги Аладжов трябва да я черпи до гроб! Ако не беше тя...

- Ей, чакайте ме! - провикна се Христо Гатев, който тъкмо излезе от дирекцията.

Спряха се на ъгъла, за да го изчакат.

- Пак ли щяхте да ме прецакате? - задъхано произнесе експертът, щом ги настигна.

- Бягахме от тълпата, не от теб - обясни Мишената.

Тримата тръгнаха по улицата. Неочаквано Радо се обърна към комисаря:

- Шефе, спомних си нещо... Някъде по средата на разследването ти каза, че палежите около художника отвличат вниманието ни от основната цел...

- Коя? - не разбра Христо Гатев.

- Огненото разпятие на „Боаза“ - обясни младият полицай.

- Прав съм бил тогава - въздъхна Мишената. Просто не повярвах на инстинкта си!

- Разбираемо е - намеси се отново химикът. - При тази огнена лавина около художника...

- Гатев - обърна се Донов към експерта, - дори и ти го каза - огнено шоу, огнени фокуси...

- Я не си посипвай главата с пепел! - бодро изрече Христо Гатев. - Хванахте ли го? Хванахте го!

- Имахме късмет - отбеляза Радо.

- В нашата работа, ако нямаш късмет... - продължи Мишената, - поръчай си некролога приживе...

- Да не ти отиваме на помен? - намръщи се химикът. - Дай да преброим самотните мацки в кръчмата! - усмихнато завърши той.

- Гатев - обърна се към него Донов, - без простотии тази вечер, а?

- Сексът не е простотия, а смисълът на...

- Знам - прекъсна го грубо Мишената.

Влязоха в двора на механа „Архитекта“ и се огледаха, защото през нощта нямаха време за туристически оглед на обекта. Нито персоналът, нито посетителите имаха представа за събитията от тази нощ, дори полицейските ленти бяха свалени от склада, който свързваше механата с двора на ателието.

- Прилична кръчма - подхвърли комисарят. - Да не му се надяваш на този пор! Приличаше на пълен неудачник!

- Шефе, ако имаш две кръчми, от които едната да е край морето...

- Знам - прекъсна го шефът му. - Успя да ни измами... Как притеснено въртеше очички, когато го посетихме у тях!

- Мислехме, че от скръб, а то - от страх - допълни Радо.

- Изобщо не го е страх! - поклати глава Донов.

- Да пием по един огнен коктейл, а? - предложи Христо Гатев.

- Не искам да чувам повече за огън! - изръмжа Мишената.

- Имах предвид... - започна експертът, но не довърши, защото се разсея от две дами, седнали в ъгловото сепаре.

- Хванахте ли престъпника? - провикна се познат глас отдясно.

Професор Димо Чолев бе седнал на ракия и шопска салата. Тримата полицаи кимнаха вместо отговор и се приближиха към масата.

- Не е Оги, нали? - погледна ги Чолев и надигна чашата за наздравица.

- Не е - отвърна комисарят, изчака професора да надигне чашата, преди да продължи: - В момента пиеш от ракията на престъпника.

Чолев се задави, а Мишената го потупа но гърба.

- Спокойно! - каза комисарят. - Няма наркотик вътре!

Без покана седнаха на масата на професора. Неочаквано Радо каза:

- Шефе, ако още онази вечер бяхме посетили „Архитекта“, много неща щяха да ни се изяснят по-бързо.

- Камелия Аврамова ни мина път - сети се Мишената. - Три пъти от същото! - провикна се той към приближаващия се сервитьор и посочи ракията и салатата на професора.