Огненото разпятие

82

- Снощи Грамаданкото ме откри - прошепна Гого Хисарски, след като видя от прага, че в ателието е само художникът.

- Къде? - разсеяно попита Оги, който почистваше палитрата си.

- Как къде? В храма...

- Там ли се криеше?

- Защо да се крия? - ядоса се старецът. - Там работя, не се крия... Слушаш ли ме изобщо?

- Да - погледна го Оги. - Полицаите питаха ли за мен?

- И за теб питаха... кимна с глава възрастният мъж.

- Мислят, че аз съм подпалвачът - тихо каза Оги и остави четките.

- А не си ли?

- Може и да съм - прошепна той. - Само не знам как го правя..

- Вероятно си сомнамбул - заяви Гого, завъртя се около художника, за да го огледа. После неочаквано попита: - Гледал ли си „Бонифас сомнамбулът“?

Оги само вдигна рамене, премести стола и седна срещу празния статив.

- Млад си, затова... - Старецът седна върху дивана и продължи: - Стар френски филм. Разказва се за един мъж - денем пази бижутериен магазин, а нощем го краде. Играеше Фернандел... И не го ли не знаеш?

- Не.

- Невероятна комедия! - усмихна се Гого. - Ако можех пак да я гледам! Дали ще се смея, както тогава?

- Но всичко около мен не е комедия.

- Не е... - съгласи се бързо скитникът. - Искам да ти призная нещо...

Оги не го погледна и затова Гого продължи:

- Не знам защо не го казах на полицаите... Ама Грамаданкото ми взе страха и пелтечех като апаш, хванат на гюме. Той видя недоумяващия поглед на художника и поясни: - Хванат при засада...

- И аз се чувствам гузен, когато ме разпитва призна си Оги.

- Защото не знаеш какво точно става.

- Може би затова...

- Да продължа - три нощи стоях на пост... - започна Гого Хисарски.

- Нали те видях.

- Нищо не си видял! - размаха ръце възрастният мъж. Сега смених мястото на поста. Подремвах докъм полунощ и ставах...

- Много малко спиш - изненада се Оги.

- За лудите нощта е дълга отговори старецът. - Ставам, скривам се зад колоните на храма и дебна... Всичко се вижда оттам - кой накъде отива, къде влиза, колко стои...

- Къде ходих? - с надежда го прекъсна художникът.

- Там е работата - разбърка косите си старецът. - Изобщо не си излизал от ателието.

- Не ти вярвам.

- Не си излизал. Никой не е влизал. Магия. - Гого Хисарски небрежно се прекръсти. - Честен кръст!

- Но как тогава се събудих на пейка пред пощата? -промълви младият мъж.

- Кога? Кога? - стана от дивана скитникът.

- Когато Еми е горяла...

- Чакай да си спомня! - Гого Хисарски обхвана с две ръце главата си. - Тогава аз и Никола се измъкнахме и допихме бутилката с бира пред храма. Да ме прощава Господ! - отново се прекръсти той. - Никола си тръгна, аз отскочих до нас и се върнах на поста си... Видях Василиса Прекрасна да се качва в едно такси. После нищо...

- Докога стоя на пост?

- Докъм три сутринта.

- Еми е пламнала около полунощ... - сети се Оги. - Може да съм изчезнал някак си, докато тя чака такси пред ателието...

- Василиса Прекрасна ти махна с ръка и тогава се пъхна в колата.

- Но тя ме е видяла как я наблюдавам през прозореца на банята й! Разбираш ли? - отчаяно каза Оги.

- Странно - замисли се старецът и неочаквано изтърси: - Гола ли беше Василиса Прекрасна?

Художникът колебливо кимна.

- Мръсник! - изплю се на земята Гого, а после попита с видим интерес: - Къде живее хубавицата?

- Не знам.

Оги срещна недоверчивия поглед на стареца и повтори:

- Наистина не знам.

- Омагьосан си от зла сила - поклати глава Гого Хисарски. - Няма друго обяснение.

- Отдавна ти го казах.