Огненото разпятие

50

- Евлоги Аладжов е подпалил банков клон в центъра! - скочи от мястото си Мишената. - Бегом!

- Защо ще го прави? - изуми се Радо, отвори бързо вратата на кабинета и даде път на шефа си.

- Ще го попитаме.

- Ако ни каже... - отвърна партньорът му.

- Този път има свидетели. Няма да се измъкне!

- Глупаво отвсякъде - отбеляза Радо.

Мишената сви наляво по коридора. Партньорът му попита:

- Къде отиваме?

- Да вземем Гатев.

Точно след седем минути тримата бяха пред банката. Охраната ги очакваше.

- Къде е подпалвачът? попита на висок тон Мишената.

Преведоха ги през паричния салон и влязоха в едно от задните помещения. Вътре бяха директорът на банковия клон, Евлоги Аладжов и още един мъж, когото полицаите не познаваха. Само художникът беше седнал.

- Да остане само подпалвачът! - нареди комисарят.

- Аз съм негов приятел... - направи опит да протестира Асен Десподов.

- Кога успя да извикаш адвокат? - надвеси се над Оги Мишената.

- Това е Асен Десподов, наш служител обади се директорът на банката. - Именно той овладя пожара.

- Как стана всичко? - обърна се към Оги младият полицай.

- Не знам - отвърна тихо художникът. - Само гледах как танцуват...

- Млъкни! - обади се предупредително Асен Десподов.

- Защитата е в съда, а не тук. - Комисарят погледна страховито към приятеля на художника.

- Има ли големи поражения? - сети се Радо.

- Само един договор и моето сако - отговори бързо Асен и поясни: - Бяха пламнали няколко листа, върху които хвърлих сакото си... Нищо особено.

- Защо гориш на поразия? - със смразяващ тон прошепна в ухото на художника Донов.

- Само гледах... Не съм горил... - отговори Оги, но продължи да гледа пода.

- Имате ли камери? - сети се Радо.

- Да - услужливо отговори директорът.

- Виждаш ли? - ехидно каза Мишената на художника. Има доказателства за твоето престъпление.

Оставиха Оги и Асен Десподов с охрана и влязоха в друга стая.

- Пуснете записите! - нареди Мишената.

- Вече ги видях, но няма да... започна охранителят.

- Сега ние ще ги видим! - прекъсна го Донов.

Охранителят им пусна няколко записа, които мълчаливо изгледаха.

- Дай пак! - нареди комисарят.

Няколко пъти гледаха банковата зала от различни ъгли - Евлоги Аладжов не беше мръднал от стола.

- Дори ръцете му са скръстени пред гърдите - отбеляза Радо.

- И сам виждам - промърмори Мишената. - Гатев, какво ще кажеш?

- Пирокинеза.

- Какво?

- Запалваш огън само с мисълта си - поясни химикът.

- Като в „Живата факла“ на Стивън Кинг - сети се Радо.

- Глупости не ми се слушат! - ядоса се комисарят. - Гатев, до утре да си разбрал как пламва хартия от само себе си!

- Ще се сетя - обеща експертът. - В момента съм зацепил като куцо магаре връз дърта магарица.

- Какво ще правим с художника? - попита младият полицай.

- Да ходи където му видят очите - ядосано произнесе Мишената.