Огненото разпятие

74

Радо вдигна поглед от монитора към стенния часовник - наближаваше девет сутринта, а шефът му още не бе пристигнал. Тъкмо да му звънне, Мишената отвори рязко вратата на кабинета. Носеше четири кафета, а на дясната му ръка бе провесена прозрачна торбичка, пълна с пластмасови чаши.

- На пикник ли ще ходим? - попита младият мъж.

Комисарят внимателно постави кафетата върху бюрото, а после подхвърли торбата към Радо:

- Занеси ги на Косев да снеме отпечатъци!

- Защо не мина първо оттам? - Радо се осмели да попита шефа си.

- Да ти приличам на многоръкия бог Шива?

- По пътя ти е...

- Йерархията трябва да се спазва - с началнически тон изрече Мишената, грабна едната чашка, изля я в гърлото си и си призна: - Да ми изстине кафето, докато се развявам из коридорите...

Радо взе торбата и попита:

- Откъде ги взе?

- От боклука до ателието - промърмори комисарят. Тръсна се на стола си и допълни: - Оглеждах се като начинаещ апаш...

- Никой не те е забелязал - разхили се младият полицай.

- Откъде знаеш?

- Не го пише в полицейската сводка - продължи Радо. После със сериозен тон отбеляза: - Тази боклукчийска кофа може да се използва и от механата.

- Покажи ми кръчма, в която сервират в пластмасови чаши! - отряза го шефът му и допълни: - Не видя ли колко чашки се търкаляха из ателието?

- Видях.

- Една смачкана чаша се беше навряла дори под дивана - и той грабна втората чаша с кафе.

- Шефе, ще те разочаровам - продължи Радо. - Евлоги Аладжов снощи пиеше от специална чаша - голяма, май керамична, с нарисувани две риби.

- Все някога е пил и в чаша за еднократна употреба.

- Не съм убеден - поклати глава Радо. - Има хора, които използват една и съща чаша и за чай, и за водка, и за...

- Престани да изреждаш! - прекъсна го Мишената. - Тичкай до лабораторията!

- А ако съм прав...

- Няма да има отпечатъци за сравнение - измърмори шефът му и се пресегна към следващата чаша с кафе.

Младият полицай се забави, което изнерви Донов и той започна да се разхожда из кабинета. При отварянето на вратата Мишената измърмори, без да се обърне:

- Раздумка ли си спретнахте там?

- Шефе, ако ме погледнеш, бурята ще отмине...

Радо носеше нови чаши с кафе.

- Браво, юнако! Комисарят взе от ръцете на партньора си две чаши. - Защо им се свиди и водата? - промърмори отново той и изпи още едно кафе на екс. Седна на стола си и каза: - Откъде да започнем?

- От снощи?

- Давай!

- Стори ми се, че художникът е доста объркан... - започна младият полицай.

- Вече е луд! Еми Мецанска го е...

- Какво? - едва успя да изговори Радо и започна да хълцука от смях.

- Престани да кудкудяш! - засмя се и шефът му.

- Еми Мецанска! - продължи младият мъж. - Невероятно попадение, шефе!

- Грешка на езика беше...

- Ако питаш чичко Фройд...

- Бъди сериозен! - предупреди го Мишената, но и той бе все още ухилен. - Наистина ми прилича на кака Мецана...

- Е, оттам е роден лапсусът... Какво щеше да кажеш за Еми Мецанска?

- Тя е побъркала художника с шантавите си идеи - продължи комисарят, - пирокинеза, пътуване на тялото из вселената...

- Но той не е съвсем убеден.

- По-скоро се страхува, че жената може да е права.

- И все пак има нещо, което е в полза на художника - сети се Радо.

- Не знаеше, че водата може да гори... - довърши мисълта на партньора си Мишената.

- Но сякаш си е представял подобна картина - замисли се младият полицай.

- Видя, че в ателието няма такава...

- На кого да вярваш? На Еми Мецанска, или на Аладжов?

- И на двамата главният им бушон е отвъртян - на нея звездите й говорят, а художникът не знае на кой свят се намира - отсече комисарят. - Ами малката мома? Тя откъде се взе?

- Да беше питал - отговори партньорът му. - Предполагам, че му е ученичка.

- Върти любов с ученичка? - намръщи се комисарят.

- Разликата в годините им не е много... Пасват си.

- Но е учител - натърти на последната дума Мишената.

- Вече не - отбеляза младият мъж. - А ако Евлоги Аладжов в действителност е видял горящата вана?

- Как да го докажем? - ядосано изрече Донов. - Малката съскаща котка му осигури алиби.

Вратата на кабинета се отвори и експертът по дактилоскопия Марин Косев се показа и само поклати глава.

- Няма съвпадение? - недоверчиво попита Мишената.

- На бърз прочит - няма - отговори експертът и влезе в кабинета. - Ако искаш да ги пусна за по-детайлно търсене?

- Засега не - каза комисарят.

Радо се ухили към шефа си:

- Жалко за търсачите на съкровища в боклука - загубиха поне сто грама пластмасови отпадъци.

Мишената не реагира на закачката на колегата си, а се обърна отново към експерта:

- Косев, иди до ателието на Аладжов и вземи една голяма чаша...

- С риби - допълни Радо.

- Няма нужда да нося чашата дотук - разбра го веднага експертът.

- Донеси отпечатъците тогава нареди комисарят.

- А къде е ателието?

- Радо, обясни му.