Огненото разпятие

135

- А сега да се върнем на най-важния въпрос... - нехайно подхвърли Мишената.

- Всичко се изясни. Признах си чистосърдечно - ухили се арестуваният и отново погледна към вратата.

- Забравяш за огненото разпятие на „Боаза“... - прошепна комисарят.

Сега Радо се убеди, че грешката в началото на разпита никак не е била случайна, а добре обмислен ход от страна на шефа му. Престъпникът за първи се смути, но бързо се овладя и отговори:

- Нали там ме заловихте...

- Говоря за първото огнено разпятие - бавно и натъртено произнесе Донов.

- Тогава не бях в града... Казах ти, че... - дръпна се назад мъжът.

- Защо се притесни? Досега разказваше с охота за престъпленията си... - продължи Мишената.

- Според телефонната разпечатка - обади се Радо, - вие не сте звънял на баща си от деня на неговата смърт... Цели четири дни, докато не съобщихте за изчезването му.

- Бях зает... - започна да върти очи мъжът. - Забравих да му звънна.

- Не сте забравил - спокойно каза Радо. - Защо да му звъните, щом е мъртъв?

- Грешка, сериозна грешка... - ухили се Донов.

- Просто пропуснах да...

- Ти ли се представи за мнимия свещеник? - прекъсна го Мишената.

- Не разбирам.

- Забравяш, че вече изръчкахме склада - продължи комисарят. Дадохме твоя риза на полицейското куче и то ни отведе до едни, добре скрити, черни одежди, килимявка, изкуствена брада...

- Подхвърлени са...

- Но миризмата по тях е твоя - наведе се напред Донов.

- Защото аз се навъртам там.

- Как подлъга баща си?

- Не съм...

- Какво му обеща?

Мъжът само вдигна рамене.

- Предложи му безболезнена смърт... - досети се комисарят. „Отивам на среща със смъртта...“ Цитат от предсмъртните думи на баща ти.

- Беше вярващ... За него самоубийството е грях...

- А грехът за убийството?

- Евтаназията не е убийство. - Той ги погледна предизвикателно.

- Запази си тази глупост за съда! - извика Мишената. - Как излъга баща си?

- Стъпка по стъпка... - прошепна мъжът. - Разказах му за тунела, за светлината в края му, за близките, които го чакат на изхода, за красотата на оня свят...

- Баща ви знаеше ли, че ще гори като факла? - зададе следващия въпрос Радо

- Не.

- Знаеше ли, че неговият син е убиецът му? - изкрещя неочаквано Мишената, като се надвеси над Иван Тодорин.

- Разбра в последния момент... - бавно изрече убиецът. - Когато излязах от гората... Прекръсти се и каза: „Така ми било писано...“ Не ме прокле. - Престъпникът вдигна глава и погледна право в очите Донов.

- Но не те благослови - изрече с погнуса комисарят и се отдръпна - Не можеше ли да изчакаш? Оставали са му няколко месеца, не повече... Защо избърза?

- Може да са няколко месеца, а можеше да откара и повече от година... Баща ми беше безполезен, докато е жив.

- Какво печелиш от отцеубийството?

- Пак пари - отговори неочаквано мъжът. - Много пари, а дъртакът се дърпаше... нервно каза убиецът. - „Когато умра, тогава прави каквото искаш...“ Сега беше точният момент! Докога да го чакам да умре!

- Кажи за парите... - уморено изрече комисарят и седна срещу Иван Тодорин.

- Знаете къде живея. Златно място за нова кооперация в центъра на града. Ще я долепят до калкана на съседната сграда.. Отдолу с магазини... Златно място, откъдето и да го погледнеш! - с възбуда изрече Иван Тодорин. - Йосиф Аврамов предложи съдружие. Съдружие - повтори престъпникът. - Разбирате ли? Той последователно ги погледна. - Утре започват разрушаването на старата къща и пристройката... Ще разчистят всичко!

- Как ще се радваш на новата кооперация от затвора? - насмешливо го погледна комисарят.

- Всичко е на името на жена ми.

- Докато си намери млад любовник!

- Мишена - скочи от мястото си Иван Тодорин, но комисарят само го натисна надолу.

- Тогава защо ви беше необходим изобщо Евлоги Аладжов? - попита Радо.

- Постигнах целта си - нагло отговори мъжът. - Докато вие гонехте художника, забравихте за смъртта на баща ми. През това време спокойно финализирах сделката, без да ми досаждате с тъпи въпроси... Естествено, че картините на Оги не са равностойни на тази сделка, но повече пари никога не са излишни... Съчетах полезното със забавното. Наистина се забавлявах! - засмя се Иван Тодорин. - Изобщо - лесна работа!

- Как уцелихте точния момент? - попита Радо.

- Не разбирам въпроса ти, момче...

- Подпалвате кръста в момента, когато Евлоги Аладжов се връща от София... Как изчислихте точното време?

- Не му отговаряй: „Сети се сам“! - изкрещя Мишената.

Тогава жена ми пътуваше от София за Варна, където трябваше да се намирам аз... Когато й звъннах, автобусът тъкмо беше тръгнал от съседния град... Имах на разположение двайсетина минути...

- И пуснахте запалената стрела? - продължи Радо.

- Много съм точен, нали? - нагло каза Иван Тодорин. - Преди да стане тарапаната на „Боаза“, отпраших за морето и посрещнах жена си. - Той се облегна назад и скръсти ръце пред гърдите си.

Чу се шум от отваряне на вратата и двамата полицаи погледнаха натам. През това време Иван Тодорин удари няколко пъти главата си в масата, от носа му потече кръв и той се развика:

- Помощ! Убиват ме!

В стаята влезе възрастен мъж, облечен в костюм.

- Адвокат Ивайло Цонев - представи се влезлият мъж. - Представлявам господин Иван Тодорин. Защо провеждате разпит в отсъствието на адвокат? - започна веднага той. -Виждам, че сте упражнили полицейско насилие, което ще бъде отразено в последвалия процес... Признанията, изтръгнати от моя клиент, ще бъдат невалидни в съда...

- Аз също ще свидетелствам - обади се от вратата Георги Панайотов. - Срещу вашия доверител - високомерно изрече директорът на полицията и излезе.

- Гледал е през огледалото - прошепна Радо на шефа си.

- Не е само това - също шепнешком отвърна Мишената. - После... - не довърши той.

- Да вървим, господин Тодорин! - Адвокатът хвана за лакътя убиеца. - Веднага ще ви извадим медицинско удостоверение... Трябва да ми подпишете пълномощно за...

На вратата Иван Тодорин се обърна, ухили се и тайно от адвоката си им показа среден пръст.