Огненото разпятие

73

Мишената попита Оги още от вратата:

- Къде беше снощи?

- Тук, с мен - отвърна бързо Рая.

- Не питам теб, моме - сряза я Мишената, придърпа стола и седна. - Той да отговори!

- Тук бях - промълви Оги.

- Да си ходил у Румяна Тончева?

- Не я познавам.

- По-известна е като Еми Месиянска - обади се Радо.

- А! Тя беше снощи тук - облекчено изрече Оги.

- И с двете мацки ли беше? - грубо попита комисарят.

- Еми е само позната.

- А после?

- Не разбирам... - Оги погледна озадачено комисаря.

- Остави малкото моме и хукна подир зрялата жена - отбеляза Мишената

- Не знам за какво говорите.

- Тази нощ Еми Месиянска те е видяла как я наблюдаваш гола - изстреля Донов и не отдели поглед от лицето на разпитвания.

- Никога не съм бил воайор - твърдо отговори художникът.

- Става ли му? - Мишената неочаквано се обърна към Рая.

- Не вярваш ли? - наежи се тя. - Пусни го у вас, а?

- Ще ти зашия един шамар... - извика Донов.

- Как? С игла и конец ли? - попита нахално момичето.

- Какво? - не я разбра Мишената, но стана от стола. Приближи се до Рая, надвеси се над нея и изрева: - Ще ти зашлевя един шамар и цяла седмица ще вървиш с изкривена шия по улицата!

- Ти можеш да обиждаш, а аз - не, така ли? - Момичето също се разкрещя, не мръдна от мястото си, а само вирна нагоре глава.

- Рая, спри, моля те! - обади се Оги.

- Ще се оплача от полицейско насилие - извика отново тя и едва тогава се отдръпна към прозорците.

- А аз ще те обвиня в лъжесвидетелстване, възпрепятстване на правосъдието... - продължи да крещи комисарят. - И още членове и параграфи ще измисля. Изчезвай оттук!

- Няма - тропна с крак момичето и скръсти ръце пред гърдите си.

- По-спокойно намеси се младият полицай и впери поглед в шефа си. Да продължим - предложи отново той.

Една минута мълчаха, без да се поглеждат. Оги се сети да попита:

- Случило ли се е нещо с Еми?

- Снощи водата във ваната е започнала да гори - отговори Радо.

Рая и Оги се спогледаха.

- Не е възможно - първа реагира Рая.

- А ти какво ще кажеш? - обърна се Мишената към художника.

- Знам, че водата не може да гори... - притеснено изрече Оги.

- Може, може... - промърмори комисарят.

- Но как? - попита Оги. - Да си представиш вода в пламъци, разбирам... Но наистина да стане...

- А ти представи ли си как Еми гори? - погледна го Донов.

- Изгоряла ли е? - отчаяно попита художникът.

- Не съвсем - каза Донов. - Но обвинява теб.

- За какво?

- За пламването на водата.

- Не знам как става... - объркано изрече Оги. - Еми мисли, че мога да запаля огън насън.

- А можеш ли?

- Не знам.

- А защо не й помогна? - продължи да го разпитва Мишената.

- За какво?

- Когато си видял през прозореца й, че крещи за помощ.

- Дори не знам къде живее - отговори искрено художникът.