Огненото разпятие

70

Лежаха един до друг, отмалели от любовния акт. Оги се надигна на лакти и прошепна:

- Огънят е вътре в нас.

- Усетих го - отвърна тя.

- Изгаря ни продължи Оги. - Дори телата ни го разбират.

- Само ни топли, не ни изгаря - протегна се момичето. - Докато огънят е жив...

- Ще се обичаме - довърши Оги, наведе се и целуна.

Рая неочаквано скочи и започна припряно да се облича.

- Какво ти стана? - Той протегна ръка към нея, за да я придърпа отново върху дивана

- Забравихме за проверката.

Момичето се дръпна и погледна през пердето на прозореца.

- Не съм чул стъпки - ослуша се той и продължи: - Освен това заключих.

- Ще умра от срам, ако ни заварят така - притеснено изрече момичето и се наведе над Оги.

- Ставам тогава.

Той се усмихна и я привлече отново към себе си.

Станаха значително по-късно. Оги се завъртя около статива, а после около котлона.

- Какво ще правиш сега? - попита го Рая.

- Ще рисувам.

- И тази нощ ли?

- Слънцето съперничи на огъня - отговори Оги. - Светлината му е по-силна, заслепява... Огънят се губи като образ през деня...

- Слънцето също е огън - припомни му тя.

- Но далечен огън, който пари, но не те изгаря - отговори художникът. - Виждам го преди всичко като прозрачножълта светлина... Ако погледнеш през сапунено мехурче, ще откриеш дъгата върху него...

- Пречупената слънчева светлина... - прекъсна го Рая. - Искаш ли да си направим сапуненка?

- Друг път - отвърна разсеяно Оги, който тъкмо притискаше металната туба, от която оранжево червейче се изсули, преди да полегне върху палитрата.

- Мога ли да остана при теб? - колебливо го попита Рая.

- Друг път...

- Няма да ти преча - обеща момичето.

- Но ще ме разсейваш - смигна й мъжът.

- Целуни ме тогава.

Момичето се приближи до статива, Оги изпълни желанието й и каза:

- Ти ще бъдеш светлината на деня, а нощта ще прекарам с огъня.

- Ревнувам от нощта.

Рая неволно погледна към платното върху статива и се притисна към Оги:

- Не ми харесва.

- Защо? - изненада се той.

- Плаши ме - отдръпна се тя. - Ужасно ме плаши!

- Но защо?

- Пожарникарят спасява детето, а жената отзад? Погледни как протяга ръце за помощ! Но той не я вижда...

- Жената в черно символизира смъртта... - поясни художникът. - Тя се опитва да ги върне назад, за да ги унищожи чрез силата на огъня.

- Зловеща е - не се съгласи момичето. - Прекалено мрачен фон, къщурката е изкривена, сякаш всеки момент ще се срути...

- Страда от близостта на огъня - погледна я Оги. - Страда заради болката на хората...

Рая отново седна на стола, за да не вижда картината.

- Постоянно ли рисуваш?

- Не съвсем - надзърна Оги зад платното, смигна й и тогава продължи: - Аз друго не мога да правя...

- Можеш, можеш - ухили се предизвикателно Рая и се протегна мързеливо.

- Щях да се откажа заради пожарите - продължи художникът, без да се поддаде на чара на Рая. - Но наоколо има един скитник - Гого Хисарски. Казва, че ако не изкарам бесовете си, ще полудея.

- Да не иска именно той да те подлуди? - скочи от стола Рая.

- Точно обратното - засмя се Оги. - Гого ме убеди да продължа...

- Откъде се появи този скитник? - подозрително попита момичето.

- Не знам откъде е - отговори художникът. - Тук го намерих.

- После ли започнаха пожарите?

- Май да...

- Ами ако той ги предизвиква? - Тя отново се приближи към статива, но не погледна към платното.

- Едва ли - усмихна й се Оги. - Първият път той щеше да пламне. Толкова беше пиян!

- А ако само се е правил на пиян?

- Както казва Никола, „смъртнопиян“ беше старецът тогава.

- Но картините ти изчезват...

- Едва ли скитникът ги е откраднал.

- Защо не? - разходи се из ателието Рая. - Отива на битака и ги продава за една бира...

- И ти като майка ми...

- Добре де... - седна този път на дивана момичето. - Кой харесва картините ти?

- Асен - отговори бързо художникът. - Той разбира от изкуство... Никола винаги ме подкрепя, но няма този усет... Докато Асен може да анализира всяка моя композиция... Той е най-добрият ми критик! Помага ми да измисля заглавието на всяка творба... Страхотен е!

- Може точно той да е крадецът - категорично заяви Рая.

- Не е възможно засмя се художникът. - Защо ще ги краде? Достатъчно е само да ми поиска...

- Кого подозираш тогава?

- Никого - погледна я Оги. - Не ме разпитвай като Грамаданкото!

- Кой е той?

- Един полицай, едър като мечок.

- Страх ме е за теб... - прошепна Рая и безпомощно го погледна.