Огненото разпятие

26

Ако някой друг й беше казал, ако не беше го видяла с очите си, щеше да му повярва. Евлоги Аладжов бе изключителен измамник! Зад привидния образ на романтик се спотайваше гаден лъжец, циник, педофил, мърляч, загубеняк... Не й стигаха думите, но нямаше сега да отвори синонимния речник. Ще отвори...

Камелия Аврамова клекна бързо до бюрото и измъкна оттам онази бутилка с водка. Утре ще купи две бутилки. Ръцете й трепереха, докато нервно късаше бандерола. Махна капачката, която се търколи някъде под бюрото. Отпи направо от шишето огромна глътка и се задави. Закашля се силно, а зад вратата на кабинета й се чу гласът на чистачката:

- Да ви помогна ли?

- Заключвайте и изчезвайте! - изкрещя Камелия Аврамова.

Следят я, дебнат я... Утре ще си поговори с тях! В момента не й пукаше от никого и за нищо!

Седна на стола си с гръб към вратата и запали цигара. Отново отпи от бутилката. Престана да трепери и се отпусна назад. Какво пък! Евлоги Аладжов не е последният мъж на този свят, а и тя все още не спи на отворен прозорец. И все пак изгаряше от бяс! Дори алкохолът не можеше да заличи огнената язва в сърцето й. Как ли се е подигравал с нея! Бил недосетлив към намеците й!

- Толкова съм жалка - прошепна тя и неочаквано се разплака.

Самосъжалението я погълна и Камелия Аврамова не видя нито огнената змия, която бързо се спусна под затворената врата на кабинета й и пролази под бюрото й, нито усети дима, който я обви. Едва когато бе заобиколена от огнено море, тя се качи върху стола и закрещя:

- Помощ! Помощ!

Чуваше само отчаяния звук на припукващо дърво, което бързо бе изяждано от огъня. Сиеящата стена настъпваше към нея и я притискаше към прозореца. Камелия Аврамова го отвори и парещо одеало полегна на гърба й.

Последното, което видя, преди да полети, бе ухиленото лице на Евлоги Аладжов. И тя се спусна към него.