Огненото разпятие

40

Оги отвори дворната врата, Никола само поклати глава и тръгна към дома си. В ателието светеше, но художникът не се учуди - напоследък почти не можеше да остане сам. Когато отвори, първо видя ножа, насочен срещу него. Той отстъпи назад, но отвътре се чу:

- Слава богу, че си ти!

Еми Месиянска се хвърли напред и го задуши с яка прегръдка. Оги успя само да промълви:

- Какво?

Жената го пусна и поясни, размахвайки ножа в дясната си ръка:

- Някой искаше да влезе тук.

Художникът само вдигна рамене.

- Когато ме чу, избяга - продължи жената. - Не посмях да изляза... Ами ако ме причаква отвън?

- Остави ножа - прошепна Оги.

Жената го послуша и остави ножа върху стола. Той се насочи към ъгъла с рамките, когато Еми попита шепнешком:

- Не намери ли бележката ми?

Оги се обърна и я погледна изненадано.

- Бях ти оставила бележка, в която пишеше: „Пази се от огън“ - поясни жената.

- Защо да се пазя? - учудено попита той.

- Видях как гориш в пламъци - започна шепнешком жената.

Художникът само поклати глава, но Еми се приближи до него, хвана го за ръката и продължи:

- Не вярваш... Чувал ли си за пиромантия?

- Не.

- Това е древно учение за гадаене с огън...

- В пламъците виждаш образи... - погледна я за първи път с интерес Оги.

- Не само това... - припряно изрече журналистката. - Огънят е считан за една от най-странните стихии. Дори някои алхимици считали огъня за четвъртата форма на материята...

Докато говореше, Еми придържаше с ръка мъжа за лакътя и постепенно се преместваха към дивана. Седнаха един до друг, но тя продължи шепнешком да разказва:

- Огънят не е еднороден. Според Платон от чистия огън се раждат боговете... Неговият дим прогонва злите духове, а пламъците очистват пространството от негативна енергия...

- Не - протестира Оги. - Огънят ми носи само нещастие...

- Трябва да се отдадеш на огъня - продължи настоятелно Еми. - Вероятно той иска нещо да ти каже...

- Огънят ме преследва - разтърка очи художникът. - Рисувам огън, сънувам огън, отварям очи - отново има огън около мен...

- Ти си избраникът на огъня - уверено произнесе жената. - Помисли си само - ти нарисува Камелия Аврамова и предизвика събитието!

- И преди стана така...

- Кога? - наостри слух жената.

- Няма значение.

- Може би владееш пирокинеза - замисли се Еми.

- Какво?

- Можеш ли да запалиш огън само с мисълта си? -

- Не знам.

- Искаш ли да пробваме?

Еми не дочака отговора на Оги. Стана, поразрови из стаята и намери една свещ, забутана в гърнето с четките. Приготви кибрита до свещта и ги постави върху стола.

- Седни на пода - нареди тя на художника. - Аз ще седна срещу теб. Ще изгася...

Оги по инерция следваше наставленията на жената. Ателието потъна в мрак. После се чу шепотът на Еми:

- Концентрирай мисълта си! Насочи цялата си енергия към свещта! Мисли и си представяй как запалваш пламъка, как се разгаря... И не говори! Само си представяй!

Мрак и тишина. Черен мрак и подтискаща тишина. Оги ускорено дишаше, защото мракът го натискаше към земята. Не можеше да се освободи от него... После... шумни, тромави стъпки, скърцаща врата и щрак- ателието грейна, а на прага стоеше Гого Хисарски.

- Духове ли викате? - попита той.

Оги и Еми станаха от пода. Художникът изгаси свещта.

- Не, натрапнико - ядосано изрече жената. - Развали всичко!

- Грехота е да се викат духове - закани им се с пръст старецът. - Току-виж попаднете на зъл демон, върнал се от другия свят да отмъщава...

- Не да отмъщава, а да предупреждава! - изгледа го свирепо Еми.

- Не се занимавайте с магии! - повиши глас Гого Хисарски. Дори и да търсите Бога в огъня, ще ви пресрещне дяволът! А от него отърване няма...

- И от теб няма - избърбори Еми и се просна отново на дивана.

- Еми мисли, че огънят има какво да ми каже... - неочаквано сподели художникът.

- Огънят около теб е отърван от пъкъла - промърмори старецът. - Адски огън е...

- Не говори глупости! - ядоса се Еми. - Огънят има магическа сила - предпазва от болести и зли духове, дори ги пропъжда надалеч... Какво изобщо знаеш ти за огъня?

- Знам, че носи смърт... - промърмори възрастният мъж. - Аз щях да изгоря, жената, за която говори Никола, а тази нощ и Оги...

- Какво? - изуми се Еми, извади диктофона и го пусна. - Оги е щял да изгори? Защо не ми го каза днес? - обърна се ядосано към стареца и му заповяда с онзи тон на даскалица, която стряскаше първолаците в час: - Разкажи отначало всичко!

- Недей! - примоли се художникът.

- Как така недей! - повиши тон старецът. - Престани да си играеш с огъня!

- Не си играя... - прошепна отчаяно Оги. - Искам само да го нарисувам...

Той отиде в другия край на ателието и започна отново да рови из рамките. Гого Хисарски започна шепнешком да разказва на жената, за да не ядоса художника. Неочаквано Оги се обърна към тях и прошепна:

- Кой открадна „Семейната тайна“?