Огненото разпятие

12

- Не си забравил, нали? — попита от вратата Асен, без да влиза в ателието.

Асен Десподов бе висок, със светлокестенява коса и синьозелени очи, прикрити зад очилата му - модерни, но не и маркови. Изявен математик още в началния курс, той завърши финанси и започна работа в една банка. От две години бе женен, което разреди чувствително срещите му с Оги и Никола в ателието. Съпругата на банкера - Мери, не понасяше ергенските запои в ателието.

Асен Десподов и Никола Угаров бяха не само съученици, но и съседи живееха в двуетажна кооперация до храма „Свето Успение Богородично“. От другата страна на църквата бе домът на художника. Пространството около храма бе мястото на детските им игри. Двамата бяха с четири години по-големи от Оги и някак неусетно поеха закрилата над по-малкото момче. Може би защото Оги странеше от всички, бе мълчалив и отнесен, не отговаряше на закачките на другите хлапета, дори не се включваше в игрите им. Понякога така дразнещо се взираше в тях, сякаш искаше да проникне в мислите им. А после започна да рисува и отнесеността му се засили. Но поне престана да ги гледа с онзи вторачен поглед.

- Какво? - разсеяно отвърна Оги на приятеля си.

- Днес сменям цифрата на годините си.

- Тридесет - досети се художникът.

- Навлизам в зрелостта, от която ти си така далеч... -въздъхна престорено банкерът.

- Да си жив и здрав! - остави четката Оги и разпери ръце към приятеля си. - Прегръщам те от разстояние.

- Аз и не искам отблизо... - каза Асен, но влезе в ателието и нетърпеливо добави: - Дръпни се да видя!

- Не е готова още - застана пред платното Оги.

- Днес имам празник... - бавно изрече Асен. - Не го разваляй!

- Този път не мога да ти откажа.

Художникът се дръпна от статива и започна да почиства четките. Асен разгледа отдалеч картината, после се приближи, отново се отдалечи и с категоричен тон заяви:

- Готова е.

- Не знам - неуверено изрече Оги.

- Ще изсушиш цветовете, ако продължаваш - произнесе убедително Асен, после прибави: - Невероятна е!

- Мислиш ли? - несигурно попита художникът.

- Ставаш все по-добър... Старецът е чудесен типаж. Напомня ми за подобен образ на Йеронимус Бош...

- Точно това се страчувам! - мъчително произнесе приятелят му.

- Не те разбирам - озадачено го погледна Асен.

- Страх ме е, че плагиатствам... Видял съм го някъде, а после го рисувам върху платното - отчаяно продължи Оги.

- Защо ли ти казах! - ядоса се Асен Десподов. - При Бош старецът е скрит в дънер, при теб дори излъчването е друго... настоятелно изрече той. После възхитено продължи: - Невероятно усет за пространство! Дори детайлите са символно натоварени - бягащите от светлината...

- Бягащите от истината...

- Добре съгласи се бързо приятелят му. Бягащите от истината прилепи, плъхове, хора... Крият се по ъглите, там, където е мракът... А старецът е доволен от топлината, която е получил чрез пламъка на свещта... Откраднал е част от истината...

- Той не краде - поклати глава Оги. - Пламъкът му е дал частица от себе си...

- За да познае истината...

- Да - преглътна Оги и попита: - Сюрреалистично, нали?

- Дори не смея да отговоря - намуси се банкерът. - Как ще я наречеш?

- Ти предложи - плахо и някак умолително каза художникът.

Асен Десподов замълча, загледан в картината, а после тихо каза:

- „Огнен сън“. Става ли?

- „Тайната на огъня“... - Художникът помисли и изрече: - Твоето заглавие ми харесва повече...

- Започваш огнена серия, така ли?

Банкерът извади телефона си и направи няколко снимки на картината.

- Не знам - повдигна рамене Оги. - Но искам да рисувам огъня...

- Заради горящия кръст, който си видял онази нощ ли?

- Никола ли ти каза?

- Кой друг? - разсмя се Асен. - Бил си омагьосан от пожара...

- Не беше просто пожар... - започна художникът и притвори очи. - Беше огнено разпятие! Появи се неочаквано, победи мрака и раздели небето от земята на две черни половини...

- Спри! - примоли се банкерът. - Това е кошмар!

Оги въздъхна и отвори очи. Погледна приятеля си и каза:

- Ако разсъждаваш, събитието бе ужасно... Но ако го гледаш само като образ - то бе прекрасно!

- Но е реалност - мрачно каза банкерът. - Един човек е погубен.

- Така е. Но аз мисля само в образи! - отчаяно изрече Оги.

- Знам. - Той сложи ръка на рамото на приятеля си. -Успокой се и рисувай! Аз ще вървя...

- Чакай! - стресна се Оги. - Ами подаръкът ти?

- Ще го донесеш - нехайно изрече банкерът.

- Може да забравя... - смутолеви художникът, спусна се към ъгъла и от купчината рамки издърпа едно платно, обрамчено в рамка от тъмно дърво. Подаде го на Асен с думите:

- Дълго да му се радваш!

Асен внимателно пое картината с две ръце и остана загледан в нея. Самият той бе озаглавил композицията - „Мечти от детството“. Върху платното бе изобразена панаирна въртележка, гледана отгоре. Под раирания плат на покрива се подаваха детски личица с протегнати нагоре ръце - пищящи от радостна възбуда, предизвикана от въртенето на кръглия подиум. Някои от децата се бяха откъснали от общия кръг и летяха - едни нагоре, за да докоснат разперените криле на реещ се в пространството орел, други - надолу, за да се приземят върху червения покрив на красива къщичка. Съвсем като в живота, помисли си Асен и дори въздъхна. Страхуваше се да си признае, че май е сред децата, които бързат да почувстват твърдината и стабилността на керемидите под босите си нозе. А още по-добре щеше да бъде, ако наблюдава детската игра през прозореца на своята къщичка. В центъра на кръговата композиция преобладаваха чисти, плътни тонове, които се размиваха по краищата на платното и създаваха усещането, че споменът е жив у всеки зрител на картината.

- Нали ти харесваше? - нетърпеливо попита Оги.'

- Дори си й сложил хубава рамка - преглътна развълнуван Асен.

- Не ти ли харесва вече?

- Чудесна е! Казах ти го отдавна! - обърна се банкерът към приятеля си.

- Защо тогава не се радваш? - някак отчаяно го попита художникът.

- Трогнат съм от подаръка - искрено отговори Асен. -Дори й направих няколко снимки, за да подбера една от тях за десктопа си - продължи банкерът. - Не съм се и надявал, че ще е моя... Мислех, че ще бъде на изложбата ти и... Веднага щяха да я купят!

- Но ти я хареса! Как мога да я дам на друг! - учудено каза художникът.

- Оги, аз харесвам всичките ти творби - започна спокойно Асен. - Това означава ли, че ще ми ги подариш всичките? - повиши тон приятелят му.

- Не мога... Знаеш, че не мога да ти дам всичките...-объркано отговори художникът.

- Защо?

- И други трябва да ги видят... Може дори да ги харесат...

- Точно така - съгласи се Асен. - Но най-важното за теб е да ги купят.

- Ами! - не се съгласи Оги. - Важното е да ги харесат, да открият онази композиция, която ще ги направи...

- Няма да споря и днес - прекъсна го банкерът. - Именно затова ще трябва аз да поема бизнеса с твоите картини.

- В какъв смисъл?

- Не може на всеки, който хареса твоя творба, ти да му я подаряваш! - почти му се скара банкерът.

- Ти не си всеки... - учуди се Оги.

- Съгласен съм - продължи приятелят му, като остави подареното платно до вратата. Но няма да позволя да те ограбят!

- Не те разбирам...

- Бизнесът остави на мен! - прегърна го през рамо Асен. - Ти само рисувай!

- Аз и не искам друго да правя...

Вратата на ателието се отвори едновременно с плахото почукване и вътре пристъпи Гого Хисарски. Смути се, когато видя Асен. От своя страна банкерът също го загледа, хвърли един поглед към платното върху статива и се обърна към Оги:

- Къде го намери?

- Тук ме чакаше... - разсеяно отговори художникът.

- Беше отключено, не съм крадец - бързо изрече старецът. - Дойдох за раницата си.

- Тръгваш ли вече? - попита го Оги.

- Ще остана малко тука...

- Тук? - изрече Асен, гледайки към приятеля си.

Оги само сви рамене, но Гого Хисарски размаха ръце:

- Не тук. Ще спя в една къща отстрани на църквата.

- Коя? - почти едновременно попитаха двамата.

Отец Димитър ми отстъпи една с тая в храмовата къща. Временно ще бъда клисар, докато отново тръгна на път...

- Срещу дома на Оги? - попита отново банкерът.

- Не го знам къде живее изрече скитникът.