Сигурно е буден, защото очите му са отворени. Черният пласт от едри мазки е толкова плътен, че го задушава. Опитва се да се подпре на стената, но ръцете му усещат само празнотата на мрака. Страхува се от него, защото той носи смърт. Ако може да запали поне клечка кибрит...
Оги опипва джобовете си, но са празни. Не знае къде е, не знае накъде да поеме, за да излезе на светлина. Прави крачка напред, спъва се и спира. Ще чака слънцето да му посочи пътя...
Ярка светлина пронизва мрака и Оги вдига ръце към очите си. Не може да не погледне напред, а това, което вижда, го кара да се усмихне...
Огънят му посочва новия сюжет - Христос върви към Голготата, носейки горящ кръст на раменете си. Оги не вижда добре фигурата на мъжа, затисната от огнения кръст, но не откъсва поглед от образа. Сиянието около човека напомня за златен ореол и подчертава божествената му същност, противопоставена на огромния вселенски мрак. Светлините на огъня се пречупват във водите на водопада и приличат на пъстри кристали, образуващи искряща пътека към върха.
Христос стига до върха, обръща се назад и тогава Оги се сепва - защо този мъж му напомня за Гого Хисарски? Христос е бил млад, а Гого... А може би това е точният образ - живителният пламък угасва бързо, затиснат от товара на земното страдание.
Нима сънят му показва, че със старостта се приближаваме по-плътно до усещането за бога?