Огненото разпятие

65

Еми Месиянска донякъде завиждаше на Оги. Ако тя притежаваше неговите способности, би станала световноизвестна магьосница. А той не осъзнава какви чудеса може да сътвори! Но ако писанията са верни, ще може и тя да се научи. Тази вечер не е пила и ще пробва да извика огъня...

Тя прегледа отново листите и особено статията „Инвокация на огън“ и се опита да запомни последователността на действията. За всеки случай остави листите до себе си. Ами ако не може да се освободи от огъня и пламне като факла?

Трябва да има начин за спасение, а той е... Потапянето във вода.

Отиде до банята и пусна горещата вода да напълни ваната. Съблече се напълно, защото ако пламъкът докосне дрехата, ще изгори кожата й. Сега беше готова.

Седна на пода в посока юг и запали свещта. С десния си показалец докосна леко пламъка и започна да рисува във въздуха. Не усети, че си шепне сама:

- Начертайте една линия, която започва отдясно и стига до долната част на корема ви. Продължете я хоризонтално, а после нагоре, като отново стигне нивото на пламъка... Вие мислено нарисувахте триъгълник... Представете си триъгълника като блестящ, прозрачен, червен пламък, съставен от дебели линии. Гледайте внимателно как тези линии се сливат и тригълникът се изпълва с червени пламъци... Влезте в лек или не много дълбок транс и визуализирайте себе си в центъра на огъня. Не забравяйте - огънят е елемент от вашите страсти, сила, енергия, ентусиазъм, интуитивни прозрения и желания. Насочете го в исканата от вас посока... Сега вдишайте енергията... Вдишвайте огъня от всички страни на тялото си, както и през върха на главата и през стъпалата. Представете си и ще усетите как се сгорещявате. Повторете в продължение на седем и не повече от седем дихателни цикъла! Едно... Искам да съм желана... Две... Искам да успея... Три...

Не успя да довърши. Еми усети как се сгорящава тялото й, сякаш се е допряла до буйно горяща камина. Капки пот започнаха да се стичат по лицето й и пречеха да вижда пламъка на свещта... Не, не беше подготвена да овладее огъня.

Тя скочи от земята и хукна към банята. Потопи ръцете си в хладката вода и се съвзе, въпреки че сърцето й туптеше все още ускорено. Водата е нейното спасение. Тя грабна буркана с ароматни соли, поръси повече зрънца от друг път и тъкмо да се пльосне във водата, видя, че е забравила хавлията си на стола. Влезе на пръсти в стаята, пламъкът на свещта гореше кротко и тя напълно се успокои.

Стъпи с десния си крак във ваната и внезапно изпищя, защото болката бе нетърпима. Отдръпна се ужасена - водата вътре бе тъмночервена, даже цветът й напомняше на застояла кръв и съскаше странно. Вероятно бе съборила салфетки във ваната и те се носеха по повърхността на водата, но без да потънат. Еми застина в изумление - първо чу „пук“ и се появи пламъче върху бялата салфетка, което се разгоря във височина. После се появи второ върху друга салфетка, сякаш някой пускаше запалени свещи във водата. Закашля се от дима и се отдръпна. Отново усети изгарящата болка в крака и разкрещя:

- Помощ! Помощ!

От прозорчето на банята се чу шум, жената погледна натам и видя Оги.

- Помогни ми! - извика тя.

- Мразя Реноар! Мразя Рубенс! - промърмори художникът, закашля се и изчезна.

- А аз теб! - през сълзи изкрещя Еми, върна се в стаята, грабна телефона и набра сто и дванадесет.