Хищникът

101.

Андрю включи радиото. Надяваше се, че музиката ще му помогне да прогони спомените, но вече беше късно. Мислите му препускаха трескаво в съзнанието и продължаваха да изплуват спомени и образи.

Спомняше си, че само за няколко минути се върна у дома, след като остави баща си на бензиностанцията. Пъхна фигурките в джоба на якето си, прескочи оградата и зачака в храстите, водещи към задния двор. Искаше да се увери, че майка му не е там. И без това беше твърде студено за нея да седи на двора. Андрю се втурна към стената и започна да се катери по решетката с увивните растения, както правеше всеки ден, само че този път внимаваше повече от обикновено, за да не изцапа новите си маратонки. Провря се през кръглото прозорче на покрива и се вмъкна в тайното си място.

Както винаги първо събу маратонките си и нахлузи дебели вълнени чорапи. Дъските на пода на тавана бяха стабилни и той отдавна знаеше къде скърцат, но пак трябваше да бъде предпазлив, когато стъпва там. Беше се научил да ходи на пръсти и да приплъзва крака на пода и това му позволяваше да се придвижва безшумно.

Сложи трите фигурки върху щайгата в ъгъла, погледна ги и се усмихна. Погледът му се отмести към пакета с памук и кутийката с кламери на пода до щайгата. Почувства как в тялото му се разлива някаква топлина, нещо, което не беше изпитвал отдавна. Изведнъж изплези език подигравателно на памука и кламерите. Вече нямаше да му трябват. Баща му беше обещал, че повече няма да се кара с майка му. А баща му винаги изпълняваше обещанията си. Пак щяха да бъдат щастливо семейство като преди. И това означаваше, че Андрю вече няма да си причинява болка.

Той се настани в любимия си ъгъл и взе няколко комикса. Беше ги чел всичките, но това нямаше значение.

Седя там и прелиства списанията може би два часа, когато чу шум в стаята на родителите си. Остави комиксите и погледна през една от многото дупки, които беше направил в пода. Майка му току-що беше влязла в спалнята. Беше се увила в пухкава жълта хавлия. Косата й беше мокра и сресана назад. Андрю отмести поглед от дупката миг преди майка му да махне хавлията. Беше я виждал гола, но тогава стана грешка. Тя стоеше на място, откъдето не се виждаше нищо и когато най-после се появи, беше гола. Андрю знаеше, че не трябва да гледа майка си или баща си голи. Беше ги виждал да се крият под завивките и да издават странни звуци. Децата в училище го наричаха „чукане“, но доколкото виждаше, нито единият от родителите му, изглежда, не се забавляваше особено много.

Андрю продължи да разглежда комиксите, съзнавайки, че сега трябва да пази абсолютна тишина, но после чу, че вратата на спалнята на родителите му се трясна с огромна сила. Надзърна през пролуката и дъхът му се смрази. До затворената врата стоеше баща му, но лицето му беше неузнаваемо и изпълнено с такъв гняв, че Андрю се уплаши. Ръцете, раменете и ризата на баща му бяха облени в кръв. Майка му стоеше гола и вцепенена пред съпруга си.

— Господи! Какво се е случило? Къде е Андрю? — попита тя. В гласа й се прокрадна паника.

— Не се притеснявай за Андрю, лъжлива курво — изкрещя Рей с такъв яростен глас, че стаята се разтресе.

— Интересувай се от шибания си любовник.

Емили се поколеба.

— Вече няма да се чукаш с него. — Рей извади от джоба си нещо, което приличаше на окървавено парче месо.

Емили извика задавено:

— Мили Боже! Какво си направил? Какво си направил, за Бога? — Ужасена, тя сложи ръка на отворената си уста.

— Погрижих се онова жалко същество Нейтън да не разбие друго семейство. — Рей се ухили сатанински. — И да не може да отрони нито дума, когато се срещне със създателя си. Може да се каже, че устните му са запечатани. — Той пристъпи към Емили.

Тя се дръпна назад и се опита да закрие с ръце голото си тяло.

— Защо трябваше да го правиш, Емили? Защо унищожи семейството ни? Защо измени на любовта ми? Защо ме караш да правя всичките тези неща сега? — От устата му хвърчаха пръски слюнка. Той пъхна окървавеното парче месо в джоба си. — Спомняш ли си какво си говорехме? — Рей не изчака отговор. — „Ти си онзи, когото търсих цял живот. Ти си моята сродна душа. Никога няма да се разделим, защото ти си човекът, с когото искам да прекарам остатъка от живота си.“ Спомняш ли си?

Мълчание.

— Отговори!

Гласът на баща му беше толкова силен и изпълнен с гняв, че Андрю се подмокри.

— Д-да… — Майка му започна да плаче и да трепери толкова силно, че едва не се задуши.

— Но аз не бях онзи, когото си търсила. Излъга ме, измамна кучко! Накара ме да вярвам, че съм свещен… специален… вечен. Но не беше така, нали? Аз не ти бях достатъчен.

Устните на Емили не помръдваха.

— Той ли беше? Нейтън ли беше всичко за теб? — Рей се приближи още и Емили опря гръб в стената. Нямаше къде да отиде. — Обичаше ли го?

Тя не отговори.

— Обичаше ли го? — Рей се промени, сякаш надделя друг човек. Някой неизмеримо зъл.

Емили беше онемяла от страх. Несъзнателно и без да разсъждава, тя леко кимна.

И това беше всичко, от което гневът на Рей се нуждаеше, за да избухне.

— Ако това означава за теб истинската любов, тогава трябва да го имаш. Трябва да е в теб завинаги. Ти и той, заедно в едно — вечно. — Той тръгна към нея толкова бързо и целенасочено, че и цяла армия войници не би го спряла. Удари я с юмрук в слепоочието и Емили се строполи в безсъзнание на пода.

Андрю се вкамени. Беше твърде уплашен да реагира. Гласът му беше изчезнал, а очите му бяха загубили способността си да мигат. Умът му беше твърде млад и наивен, за да се справи с всички образи. Но той не помръдна. И не откъсна поглед от пролуката.

През следващия един час Андрю наблюдава как чудовището в баща му изплува на повърхността.

Рей завлече Емили на леглото и я завърза. Взе дълъг, дебел черен конец и игла и старателно заши устата й. Извади странното парче окървавено месо от джоба си, разтвори краката на Емили, пъхна го в нея и я заши. След това написа нещо на стената с кръвта си. Буквите бяха големи и Андрю ги прочете — ТОЙ Е В ТЕБ.

После Рей повдигна единия край на леглото, така че да изправи жена си, и го бутна до отсрещната стена.

От очите на Андрю потекоха сълзи.

Баща му извади двуцевката си от кутията върху гардероба, седна пред Емили, кръстоса крака, сложи пушката на коленете си и зачака.

Не се наложи да чака дълго. След няколко минути Емили отвори очи. Опита се да изпищи, но шевовете не й позволиха. Невярващите й очи се втренчиха в лицето на съпруга й.

Той й се усмихна.

— Това ли искаше, Емили? — Тонът му се беше променил и бе станал спокоен и разбиращ, сякаш изведнъж беше намерил вечен покой в душата си. — Ти си виновна за всичко. Дано да гориш в ада. — Рей наклони глава назад и сложи двете дула на пушката под брадичката си. Пръстът му обви спусъка.

Емили се сви в предчувствие на онова, което щеше да се случи, осъзнавайки какво е направил Рей. Той се беше побъркал напълно. Тя беше сигурна, че съпругът й е убил сина им и любовника й. Съдържанието на стомаха й се изстреля към зашитата й уста. Емили изпадна в паника и започна да се дави. До белите й дробове не стигаше кислород.

Рей си пое дълбоко дъх и натисна спусъка. И в онази последна част от секундата, точно преди да се освободят ударниците на пушката, той ги видя, скрити между дъските на тавана. Видя ги, защото светлината се отрази в тях и те мигнаха.

Рей видя ужасените очи на сина си, които гледаха право в него.