Хищникът

43.

Блейк отвори уста от почуда. Това бяха абсолютно същите думи, които Хънтър бе забелязал надраскани със спрей на тавана в месарницата, където беше открит трупът на Лора Мичъл. Погледът й се съсредоточи върху тялото на пода и сетне отново се отправи към доктор Хоув.

— Мислех, че разполагаме само с подозрения и догадки, но очевидно съм сгрешила. Но щом вие сте разбрали, че убиецът е същият и като се има предвид, че беше поставил в първата жертва бомба, която отне живота на още двама души в залата за аутопсии… — посочи буквите на стената, — и той ни казва, че е направил същото и тук, защо стоим в тази стая, по дяволите? Къде са сапьорите? И защо сте рискували и сте преобърнали трупа?

— Защото взривното устройство, което убиецът е сложил в жертвата, този път вече е избухнало в нея — отвърна Хънтър и леко потърка чело.

— Съдейки по мястото, откъдето е изтекла кръвта, и ние сме на същото мнение — съгласи се патоанатомът.

— Както споменах, всички следи сочат към вътрешен кръвоизлив, но не сме виждали такова нещо.

— Какво имаш предвид? — попита капитанът.

— Вътрешните кръвоизливи обикновено се причиняват от травматични наранявания, разкъсване на кръвоносни съдове или някои специфични заболявания, например карциноми. Кръвта се събира в тялото, затова се наричат вътрешни. И количеството е само една малка част от това, което виждаме тук. Тази жена е кървяла така, сякаш е била осакатена. Причината за кръвоизлива е била вътре в нея.

В продължение на минута никой не отрони нито дума.

— В стаята нямаше нищо друго, освен това, което виждате — обади се Майк Бриндъл. — Трупът, старите лавици на стените и масата от неръждаема стомана. — Той я посочи. — Няма вериги, въжета или други окови. Огледът отблизо на китките и глезените на жертвата не показа следи от охлузвания или белези. Не е била завързана. Не е била и заключена, защото вратата няма ключалка. — Бриндъл замислено поклати глава. — Истината е, че не можем да открием нищо, което да обясни защо не е излязла оттук. Няма признаци, че някой е бил с нея, когато е умряла. Убиецът, изглежда, я е оставил на масата и си е тръгнал. Тогава тя не е кървяла. Убиецът обаче е знаел, че жертвата му няма да излезе жива от стаята.

Хънтър вече беше забелязал, че масата е повдигната по-високо от обичайното над пода.

— Това стори ли се странно на някого? — Той посочи дървените блокчета под четирите крака на масата.

Останалите се намръщиха.

— Първата жертва, Лора Мичъл — продължи Робърт, — беше оставена върху плот от неръждаема стомана в месарница в Източен Лос Анджелис. Плотът също беше повдигнат над земята с тухли. Отначало си помислих, че месарят е великан, но проверих. Той е висок метър и седемдесет.

— Смяташ, че убиецът го е направил нарочно? — попита Блейк. — Защо?

— Още не съм сигурен.

По стълбите се чуха стъпки. След две секунди в стаята влезе криминалист, също облечен в бял гащеризон от тайвек. Носеше голям, черен пластмасов куфар.

— Благодаря, Том — каза Бриндъл и протегна ръка към куфара. — Знам как да го наглася.

Криминалистът му даде куфара и излезе.

— Ето защо се наложи да преобърнем трупа — обясни доктор Хоув, докато Бриндъл отваряше куфара и изваждаше съдържанието му. — Това е преносим тактически рентген. Използва се главно за изследване на малки и средни по големина предмети като пакети, кутии и багаж. Образът не е със същото качество като на медицински рентген, но ще послужи за целта ни. Убедени сме, че онова, което е било поставено в жертвата, е избухнало и я е убило, както каза Робърт. Но всички знаем на какво е способен убиецът. — Тя погледна капитан Блейк. — Не искам да местим жертвата, преди да добия представа с какво си имаме работа.

Всички наблюдаваха как Бриндъл нагласява апарата.

— Тъй като нямаме триножник, някой би ли държал камерата над трупа? — попита той.

— Аз ще го сторя — предложи Гарсия и се върна при трупа като внимателно отбягваше локвите кръв. Бриндъл му даде малка цифрова камера.

— Дръж я насочена към корема й на разстояние между шейсет до деветдесет сантиметра — обясни Майк, а след това се приближи до лаптопа, който беше сложил върху черния пластмасов куфар. — Това е всичко. Камерата е свързана безжично с компютъра и предава рентгенов образ. Натисни копчето, Карлос.

Присъстващите впериха погледи в екрана на лаптопа, където се появи образ.

Очите на Бриндъл и доктор Хоув се отвориха широко от изумление и двамата извиха вратове, за да видят по-отблизо.

Хънтър присви очи, опитвайки се да проумее какво вижда.

Челюстта на капитан Блейк увисна и устата й пресъхна, но единствено тя успя да отрони въпроса, който се въртеше в главите на всички:

— Какво е… това в нея, по дяволите?