Хищникът

28.

Калвин Ланге вдигна показалец, за да направи знак на двамата детективи да почакат минутка, и вдигна телефона на бюрото си.

— Нали все още имаме снимките от изложбата на Лора Мичъл? Чудесно. Би ли донесла лаптопа си в кабинета ми, ако обичаш? Да, веднага. — Той затвори и обясни, че винаги правят снимки и дори видеозаписи на изложбите, особено на вечерите, когато присъства художникът. Използват фотосите за брошури, рекламни кампании и в уебсайта си.

— А имате ли кадри от охранителните камери? — Хънтър беше забелязал шест камери, докато вървяха към кабинета на уредника на галерията.

Ланге смутено поклати глава.

— Рециклираме хард дисковете на всеки две седмици.

На вратата се почука и в стаята влезе същата асистентка, която ги беше поканила в кабинета на Ланге. Носеше бял лаптоп.

— Вече сте се запознали с Нат — каза уредникът и й направи знак да се приближи до бюрото му.

— Не съвсем — усмихна се тя. Погледът й се задържа върху Робърт.

— Натали Фостър е моята асистентка — обясни Ланге, — но е и страхотен фотограф и много добра с компютрите. Тя поддържа и уебсайта ни.

Жената се ръкува с двамата детективи.

— Моля, наричайте ме Нат.

— Те са детективи от отдел „Убийства“ — добави Ланге.

Усмивката й помръкна.

— „Убийства“?

Хънтър й обясни каква е причината за посещението им и тялото на Натали се напрегна. Вгледа се в Ланге и Робърт разбра, че в съзнанието й се въртят куп въпроси.

— Искаме да разгледаме снимките от изложбата на Лора, Нат — каза уредникът.

Тя проумя думите му след няколко секунди.

— Да… разбира се. — Сложи лаптопа на бюрото и го включи. В стаята настъпи тягостно мълчание, докато компютърът зареждаше. Асистентката написа парола и с треперещ пръст завъртя мишката, търсейки директорията със снимките.

Хънтър извади малка бутилка минерална вода от шкафа с напитките.

— Пийнете. Ще ви помогне. — Той пусна лед в чашата с водата и й я занесе.

— Благодаря — насила се усмихна Натали, изпи две големи глътки и после отново насочи вниманието си към компютъра.

След още няколко изщраквания с мишката фотогалерията изпълни екрана.

— Готово.

Първата снимка показваше главната зала на художествената галерия на откриването на изложбата на Лора Мичъл. Беше пълна до краен предел.

— Колко души присъстваха онази вечер? — попита Робърт.

— Около сто и петдесет — отвърна Ланге и погледна Натали за потвърждение. Тя кимна. — Имаше и неколцина отвън, които чакаха да влязат.

— Входът не беше ли само с покани? — попита Гарсия.

— Невинаги. Зависи от художника. Повечето, особено по-известните и егоцентричните, обичат да изпращат покани за откриването на изложбите си — и само „Моля, отговорете“.

— Но не и Лора.

— Не — потвърди уредникът. — Тя не беше като повечето художници, които мислят, че са божи дар. Настояваше изложбите й да бъдат достъпни за всички. Дори на откриването.

Повечето фотоси бяха на Лора, която се усмихваше и разговаряше с разни хора. Обикновено беше заобиколена от четири-пет души. На няколко фотографии позираше пред някое платно или с почитател. Определено беше привлекателна жена. Хънтър трудно можеше да направи връзка със снимките от местопрестъплението, които беше видял.

— Почакайте. — Ланге пристъпи към лаптопа, присви очи и се вгледа в снимката, която току-що се беше появила на екрана. — Мисля, че това е той — мъжът, на когото Лора даде телефонния си номер. — Той посочи човек, застанал на заден план, висок, с къса черна коса и черен костюм. Лицето му обаче беше отчасти скрито от сервитьор, който носеше поднос с напитки. Натали увеличи образа, но лицето на мъжа не стана по-ясно. Изглеждаше на същите години като Лора Мичъл.

— Някой от вас виждал ли го е преди? — попита Робърт.

Ланге поклати глава, но Натали се колебаеше.

— Мисля, че съм го виждала на една от предишните ни изложби.

— Сигурна ли сте? Спомняте ли си на коя?

Тя се замисли.

— Не си спомням на коя изложба беше, но лицето му ми е познато.

— Убедена ли сте, че сте го видели в галерията, а не в някое кафене, ресторант или нощен клуб?

Жената отново се замисли.

— Не. Смятам, че беше тук, в галерията.

— Добре. Обадете ми се, ако го видите пак или си спомните на коя изложба е било. Ако случайно той влезе в галерията, не говорете с него, а ме потърсете.

Тя кимна и продължи със снимките.

— Спри — каза Ланге след още няколко фотоса и този път посочи друг висок мъж с атлетично телосложение, застанал на две крачки зад Лора. Гледаше я така, сякаш тя беше единственият човек в залата. — Това е бившият й годеник. Мисля, че името му е…

— Патрик Барлет — потвърди Хънтър и Натали отново увеличи образа. — Ще ни трябва копие на всичките тези файлове.

— Разбира се — отвърна тя. — Ще ви ги запиша на диск, преди да си тръгнете.

Няколко снимки преди края на архива Ланге отново каза на асистентката си да спре. Високият загадъчен непознат, разменил телефонния си номер с Лора, стоеше до нея и този път гледаше право в обектива.