Хищникът

19.

Уитни Майърс отказа предложеното питие и внимателно изслуша разказа на Кудров за случилото се, като си водеше записки.

— Обадихте ли се на полицията? — попита тя, докато Леонид отново си наливаше уиски.

— Да. Те записаха данните ми, но не изслушаха какво им казвам. Наговориха ми разни глупости, че все още не е минало достатъчно време, че тя е независим пълнолетен човек и че ще трябва да изчакам. И тогава се обадих на Анди и той се свърза с вас.

Майърс кимна.

— Тъй като дъщеря ви е на трийсет години и вие не сте могли да обосновете причина да я смятате за изчезнала, обичайната практика е да се изчака най-малко двайсет и четири часа, преди тя официално да се смята за изчезнала. — Гласът й беше уверен и вдъхваше доверие.

— Двайсет и четири часа? Тя може да е мъртва дотогава. Това са тъпотии.

— Понякога периодът е още по-дълъг, в зависимост от представените доказателства.

— Опитах се да му го обясня — обади се Маккий и отново избърса потта от челото си.

— Тя е възрастен човек, господин Кудров — добави Майърс, — и само не е дошла на уговорения обяд.

Кудров погледна гневно Майърс и после адвоката.

— Тя чу ли поне една дума от онова, което й казах, по дяволите?

— Да, чух — отвърна Уитни, кръстоса крака и прелисти записките си. — Дъщеря ви е закъсняла трийсет минути за обяда. Звънели сте й няколко пъти. Тя не е вдигнала и не е отговорила на съобщенията ви. Паникьосали сте се и сте отишли в апартамента й. Намерили сте хавлия на пода на кухнята, но нищо друго не е било размествано, освен бутилка бяло вино, което би трябвало да е в хладилника. Ключовете за колата й били в подноса на горния етаж. Открили сте безценната й цигулка в стаята за упражнения, но казахте, че инструментът би трябвало да е в сейфа. Доколкото сте видели, не е имало следи от борба или влизане с взлом и нищо не е било откраднато. Портиерът на сградата е казал, че никой не е посещавал дъщеря ви вечерта. — Тя затвори тефтерчето си.

— Това не е ли достатъчно?

— Нека да ви обясня как са обучени да разсъждават полицаите. Случаите с изчезнали хора са много повече от детективите, които работят по тях. Правило номер едно е да се определят приоритетите. Издирването се възлага на някого само когато няма съмнение, че въпросният човек е изчезнал. Ако дъщеря ви беше непълнолетна, в страната щеше да бъде изпратена тревога „код кехлибар“. Но при независим пълнолетен човек, с когото не можете да се свържете през по-малко от двайсет и четири часа, протоколът предписва полицията да отметне списък от условия.

— Списък? Шегувате се.

Майърс поклати глава.

— Съвсем не.

— И какъв е този списък?

Тя се наведе напред.

— Първо, дали пълнолетният човек се нуждае от помощ. Второ, дали е жертва на престъпление или нечестна игра. Трето, нуждае ли се от медицински грижи. Четвърто, бягал ли е или изчезвал ли е и преди. Пето, дали не го е отвлякъл някой от родителите му. И шесто, има ли психично или физическо увреждане. — Майърс сложи слънчевите си очила на масичката за кафе до нея. — В случая от този списък отпадат само предишни бягства и изчезвания. Първоначално полицията разсъждава по следния начин — госпожица Кудрова е нормална, самостоятелна, финансово независима и необвързана пълнолетна жена и затова може да е решила, че се нуждае от почивка, за да се откъсне от всичко. Няма на кого да дава обяснения за действията си. Няма фиксирано работно време от девет до седемнайсет часа и не е омъжена. Споменахте, че току-що се е върнала от дълго турне с Лосанджелиската филхармония.

Кудров кимна.

— Сигурно е била под огромно напрежение. Може да се е качила на самолета и да е отишла на Бахамите. Или да се е запознала с някого в бар снощи и да е решила да прекара няколко дни с този човек някъде.

Бащата прокара пръсти по късо подстриганата си коса.

— Не е заминала никъде. Познавам Катя. Ако искаше да отмени ангажимент с мен или някой друг, тя щеше да се обади. Такава си е. Коректна е с хората и най-вече с мен. Взаимоотношенията ни са страхотни. Ако е решила, че се нуждае от почивка, щеше да ми каже къде отива.

— Ами майка й? Права ли съм в предположението си, че вече не живеете заедно с нея?

— Майка й почина преди няколко години.

Майърс не откъсваше очи от Кудров.

— Съжалявам.

— Катя не е решила да отиде никъде. Казвам ви, нещо не е наред.

Той започна нервно да крачи из стаята.

— Господин Кудров, моля ви…

— Престани да ме наричаш господин Кудров — прекъсна я той. — Не съм ти учител. Викай ми Лео.

— Добре, Лео. Не се съмнявам в теб. Само ти обяснявам защо полицаите са се държали така. Ако Катя не се появи до двайсет и четири часа, те ще се нахвърлят върху случая като мухи на мед. Ще използват всичките си възможности да я намерят. Но по-добре се подготви, защото поради общественото ти положение на знаменитост ще станеш център на вниманието на медийния цирк.

Леонид присви очи и погледна Маккий, а сетне отново се втренчи в Майърс.

— Цирк?

— Говорех сериозно, когато казах, че полицаите ще използват всичките си възможности, включително теб и общественото ти положение. Ще поискат да се обърнеш лично с призив към обществеността и да персонализираш случая. Може дори да свикат пресконференция тук, в дома ти. Ще покажат снимка на Катя по телевизията и във вестниците и ще предпочетат семейна фотография, а не само на нея, защото е… по-трогателно. Снимката ще бъде копирана и разлепена из целия Лос Анджелис, може би дори в цяла Калифорния. Ще сформират екипи за издирване. Ще поискат нейни дрехи за кучетата и после и други проби за анализ на ДНК. Репортерите ще лагеруват пред портите ти. — Тя млъкна, за да си поеме дъх. — Както казах, ще превърнат случая в цирк, но отдел „Изчезнали лица“ на лосанджелиската полиция са много добри в работата си. — Направи пауза, за да постигне по-силен ефект. — Лео, като се имат предвид общественото ти положение и социалната ти класа, трябва да предположим вероятността дъщеря ти да е отвлечена за откуп. Някой направил ли е опит да се свърже с теб?

Кудров поклати глава.

— Не съм излизал от дома си и съм оставил изрични инструкции в офиса да пренасочват всички обаждания с непознати номера към домашната ми линия. Но никой не се е обаждал.

Уитни поклати глава.

— Нещо не е наред. Чувствам го. — Леонид отчаяно погледна Майърс. — Не искам случилото се да се изтипоса по новините, освен ако не е наложително. Анди ми каза, че ти си най-добрата в работата си, по-добра от хората в отдел „Изчезнали лица“. Можеш ли да намериш дъщеря ми? — Въпросът му прозвуча по-скоро като молба.

Майърс погледна Маккий така, сякаш искаше да каже: „Много ти благодаря.“

— Ще направя всичко възможно — уверено заяви.

— Направи го.

— Имаш ли скорошна снимка на Катя?

Кудров се беше подготвил и й даде цветна фотография на дъщеря си с размери двайсет на трийсет сантиметра.

Уитни погледна снимката.

— Ще ми трябват и ключовете на апартамента й, и имената и телефонните номера на всички, с които Катя може да се е свързала. Веднага.