Хищникът

114.

В коридора блесна ярка светлина като от светлинна граната и озари всичко. Андрю нададе рев, сякаш го наръгаха с кама в сърцето, но болката беше в очите му, сякаш беше заслепен от яркостта на светлината, усилена хиляди пъти от прибора му за нощно виждане.

Той инстинктивно протегна ръце към очилата и ги вдигна от очите си, но пораженията вече бяха нанесени. Мъчеше се да се справят със светлинния взрив, който беше получил право в ретината. Чувстваше се зашеметен и объркан.

Хънтър осъзна какво се е случило само за част от секундата. С периферното си зрение забеляза, че Гарсия стои на завоя на коридора. На пода пред него имаше запалена сигнална ракета — една от прототипите, които беше видял във „фабриката“ на Андрю.

Беше се досетил, че единственият начин, по който някой може да вижда в тъмното, е като използва усилващо светлината устройство като прибор за нощно виждане. И много добре знаеше как са устроени. Той чу, че Робърт и Андрю се разправят. Не можеше да стои в стаичката и да чака. Знаеше, че партньорът му е страхотен в ръкопашния бой, но няма шанс срещу противник, когото не вижда. Сети се за работилницата и сигналните ракети. Прецени, че дори в мрака няма да се изгуби в коридорите, направени да обикалят в квадратна схема. Трябваше му само секунда ярка светлина, но за Андрю това щеше да бъде като бомба, избухнала в очите му.

Това беше шансът, от който Хънтър се нуждаеше. Без да мисли и за част от секундата, той се хвърли към Андрю. Карлос направи същото. Двамата се блъснаха в Андрю едновременно и го запратиха към стената. Той удари главата си с невероятна сила. Ролите се размениха. Андрю беше заслепен от експлозията на светлина и напълно дезориентиран от силния удар по главата. Също като Хънтър по-рано той замахна в отчаян опит да се защити. Но как можеш да се защитиш от противник, когото не виждаш?

Гарсия веднага заби юмрук с всичка сила в слънчевия му сплит. Робърт го последва с удар в челюстта. Главата на Андрю отхвръкна назад и отново се блъсна в стената, като изпука глухо.

Той изгуби съзнание.

Последното, което детективите видяха, преди сигналната ракета да угасне, беше безжизненото тяло на Уитни Майърс, което лежеше на земята в локви от собствената й кръв. Гърлото й беше прерязано по цялата дължина на врата.