Хищникът

46.

Помещението беше голямо и ярко осветено от две редици неонови лампи на тавана. В средата имаше две стоманени маси, едната закована на пода, а другата на колелца.

Четиримата влязоха и веднага ги блъсна струя студен въздух и чувството за огромна тъга, което ги смрази до кости. Трупът на брюнетката лежеше непокрит на закованата маса. Шевовете на устата и тялото й бяха махнати и заменени с нови, очертаващи характерния за аутопсиите V-образен разрез. Жената изглеждаше странно спокойна. Неизмеримото страдание, изписано на лицето й само допреди няколко часа, беше изчезнало, сякаш беше благодарна, че някой е махнал ужасяващите шевове от нея.

Всички си сложиха латексови ръкавици и мълчаливо се приближиха до масата. Доктор Хоув закопча догоре бялата си лабораторна престилка и заобиколи от другата страна на трупа.

Хънтър дълго гледа лицето на мъртвата жена. Вече нямаше съмнение.

— Мисля, че името й е Кели Дженсън — тихо каза той, извади черно-бяла разпечатка от папката, която носеше, и я дадена съдебния лекар.

Капитан Блейк и Гарсия погледнаха над масата. Доктор Хоув внимателно разгледа снимката и после я доближи до лицето на жертвата. Без шевовете на устните й и измита от кръвта, приликата беше безспорна.

Патоанатомът кимна.

— Доколкото виждам, прав си, Робърт.

— В информацията за нея пише, че когато била тийнейджърка, се спънала и паднала през стъклена врата в училище — продължи Хънтър, като четеше от информацията за убитата жена. — Две големи стъкла се забили в лявото й рамо и оставили белег с формата на буквата „V“. Срязала и десния си лакът и под ставата би трябвало да има полукръгъл белег.

Доктор Хоув вдигна дясната ръка на жертвата и останалите се наведоха да видят лакътя. На два сантиметра под ставата се виждаше стар, избледнял полукръгъл белег. Всички се преместиха към предната част на масата. Съдебният лекар повдигна леко горната част на тялото. На лявото рамо на жената имаше V–образен белег със следи от шевове от двете страни.

— Мисля, че сега няма съмнение, не сте ли съгласни? — попита доктор Хоув и отпусна трупа на масата.

— Коя е тя? — попита капитан Блейк.

— Информацията, която имам в момента, не е много, само каквото е било предадено на отдел „Изчезнали лица“. Трийсетгодишна и е от Грейт Фолс в Монтана. Съобщили са за изчезването й преди двайсет и един дни. — Робърт млъкна и се изкашля. — А сега идва интересното. Човекът, съобщил за изчезването й, е мениджърът й.

— Мениджър? — учуди се Карл ос.

Партньорът му кимна.

— Кели Дженсън е била художничка.