Хищникът

3.

Гарсия измина разстоянието до Окръжната лаборатория по патоанатомия на Норт Мишън Роуд в Източен Лос Анджелис за рекордно време.

Озадачеността им се засили, когато се приближиха до входа на паркинга на главната сграда, който беше блокиран от четири полицейски коли и две пожарни. Неколцина униформени полицаи сновяха хаотично и си издаваха заповеди един на друг и по предавателите.

Медиите бяха връхлетели върху местопрестъплението като изгладнели вълци. Навсякъде имаше микробуси на местната телевизия и вестник. Репортери, оператори и фотографи правеха всичко възможно да се приближат колкото може повече, но около главната сграда вече беше отцепен непристъпен периметър и строго се охраняваше от полицията.

— Какво става тук, по дяволите? — прошепна Робърт, когато Карлос спря пред входа.

— Отместете се — нареди младо ченге, което се приближи до стъклото и трескаво размаха ръка, за да им направи знак да се махнат. — Не може да… — Той млъкна веднага, щом видя значката на Гарсия. — Извинявайте, детектив. Веднага ще разчистя пътя. — Полицаят се обърна към двамата си колеги, които стояха до колите си. — Хайде, момчета, направете път.

След по-малко от трийсет секунди Карлос спря своята хонда сивик пред стълбите, водещи към главната сграда.

Хънтър слезе от автомобила и се огледа. В отсрещния край на паркинга се беше скупчила малка група хора, повечето в бели престилки — лаборанти и персонал на лабораторията по патоанатомия.

— Какво се е случило тук? — обърна се той към един пожарникар, току-що приключил разговор по предавателя си.

— Ще трябва да питате шефа за повече подробности. Мога само да ви кажа, че някъде вътре имаше пожар. — Той посочи към старата болница, превърната в морга.

Робърт се намръщи.

— Пожар?

Специалната секция разследваше и някои случаи на умишлени палежи, но те рядко се смятаха за ултра насилие. Никога не бяха възлагали разследването им на Хънтър.

— Робърт, насам.

Той се обърна и видя доктор Каролин Хоув, която слизаше по стъпалата да ги посрещне. Обикновено изглеждаше по-млада за четирийсет и шестте си години, но не и днес. Кестенявата й коса беше разрошена, а изражението й — мрачно и отчаяно. Ако съдебните лекари в Окръжната лаборатория по патоанатомия в Лос Анджелис имаха рангове, доктор Хоув щеше да бъде втора в йерархията след доктор Уинстън.

— Какво става тук, докторе? — попита Хънтър.

— Абсолютен ад…