Хищникът

47.

Всички затаиха дъх. Капитан Блейк първа наруши мълчанието:

— На колко години беше първата жертва?

— Лора Мичъл беше на трийсет — отвърна Гарсия.

— И когато е изчезнала?

Карлос погледна партньора си.

— Преди петнайсет дни.

Барбара затвори очи за миг.

— Фантастично — рече. — Имаме работа с убиец-психопат, който преследва красиви, чернокоси, трийсетгодишни художнички и се възбужда, като зашива телата им?

Робърт не отговори.

— Има ли други изчезнали чернокоси трийсетгодишни художнички?

— Потърсих десет седмици назад, капитане. Лора Мичъл и Кели Дженсън са единствените две.

Блейк отново се втренчи в трупа на масата.

— Е, предполагам, че това поне е нещо. — Тя се обърна към двамата детективи: — Ще говорим в управлението. А сега какво имаме тук, докторе?

Патоанатомът се приближи до масата за аутопсии.

— Също като първата жертва, шевовете са аматьорски, меко казано. — Доктор Хоув посочи устата на Кели Дженсън. По-скоро приличат на възли. Общо са десет, по пет на всяка част на тялото.

— Да, като на първата — потвърди Карлос.

Съдебният лекар кимна.

— Тогава да не търсим човек с познания в областта на медицината? — попита Блейк.

— Дори да има такива, той не ги е показал тук. Използваният конец е много дебел. В хирургията го наричаме номер шест или седем. Размерите на конците са описани във фармакопеята на Съединените щати — обясни доктор Хоув. — Номер седем е най-дебелият. За сравнение, номер четири е горе-долу с диаметъра на корда за ракета за тенис. Конецът, с който е зашита жертвата, ще бъде изпратен за анализ в лабораторията днес, но няма съмнение, че е найлонов. — Тя се обърна и взе папка. — Органите й са здрави, но обезводнени. Освен това показват симптоми на леко недохранване.

Капитан Блейк пристъпи от крак на крак.

— Убиецът я е държал гладна?

— Може би, но не дълго, най-много два дни. Жената е била лишена от храна и вода в деня, когато е умряла, или предишния. — Доктор Хоув вдигна дясната си ръка и им направи знак да почакат. — Шевовете на устата й бяха съвсем пресни, вероятно направени само часове преди смъртта й. Това обаче не е причината за липсата на храна и вода.

— Някакви предположения? — попита капитан Блейк и повдигна вежди.

Доктор Хоув прибра косата си зад ушите.

— Може да има различни причини — някакъв ритуал от страна на убиеца, жертвата е отказала да се храни или не се е чувствала добре, била е ядосана и така нататък… — Тя леко сви рамене.

— Откри ли някакви белези по тялото й, докторе? — обади се Хънтър.

Лицето на съдебния лекар се промени, сякаш детективът беше задал въпрос за един милион долара.

— Ето тук нещата започват да стават интересни. — Тя отстъпи вдясно и отново впери очи в призрачно бледото лице на Кели Дженсън. — Не намерих нито една драскотина по нея.

Капитан Блейк остана озадачена.

— Нищо?

— Нищо — потвърди доктор Хоув. — Както споменах, по китките и глезените няма белези и охлузвания. Знаем, че не е била завързана за масата в мазето на детската градина, но не мога да открия и нищо, което да предполага, че изобщо е била завързана, докато са я държали в плен. Прегледът на вътрешността на устата и кожата наоколо също не показа следи, че устата й е била запушена.

— Това означава, че убиецът не се е притеснявал, че тя ще издаде звук — отбеляза Гарсия.

Съдебната лекарка кимна.

— Била е упоена или заключена в обезопасена и звукоизолирана стая, или и двете. Резултатите от токсикологичния анализ ще бъдат готови след няколко дни.

— Следи от убождания? — попита Хънтър.

— Не, с изключение на леките охлузвания по дланите и коленете, които съм сигурна, че е получила, когато е паднала на пода, по нея няма нито една драскотина. Щом махнах конците, не остана абсолютно никакво доказателство, че убиецът я е докосвал.

Всички се умълчаха.

Робърт се замисли колко дълго бе разглеждал снимките от местопрестъплението на Лора Мичъл. Също като при Кели Дженсън, и по нея нямаше драскотина.

Загледа се в ръцете на Кели и се смръщи. Ноктите й бяха изпилени като на вещица, възможно най-заострени.

— Откри ли нещо под ноктите й, докторе? Защо са като на… хищен звяр?

— Имаш набито око, Робърт. И отговорът е, че не съм сигурна защо. Но, да, намерих нещо под ноктите — прах с цвят на тъмна мед. Може да е глина, прах от тухли или засъхнала мръсотия. Пак ще трябва да изчакаме резултатите от лабораторните изследвания, за да бъдем сигурни.

Хънтър се наведе и огледа по-отблизо ръцете на Кели Дженсън.

— Ще маркирам със „Спешно“ всичко, свързано с този случай, което изпращам в лабораторията — увери ги доктор Хоув. — Да се надяваме, че ще започнем да получаваме резултати след един-два дни. Но за съжаление заради жестоки вътрешни наранявания на жертвата и голямата кръвозагуба няма да можем да установим със сигурност дали е била изнасилена или не. Ако е имало някакви следи, те са били измити от собствената й кръв.

Всички се сковаха, когато чуха думите й.

Патоанатомът се приближи до металния плот и взе нещо от пластмасов поднос.

— Ето я причината за всичко. Гротескно и същевременно гениално — каза, докато се връщаше до масата за аутопсии. Странният метален предмет, който държеше, беше дълъг двайсетина сантиметра, широк 0,6 сантиметра и дълбок пет сантиметра. На пръв поглед приличаше на няколко дълги и тесни метални ивици, натрупани една върху друга като колода карти.

Останалите наблюдаваха с любопитство.

— Това е поставил в жертвата убиецът — продължи доктор Хоув, този път с по-тъжен глас.

— Не знам какво е, но със сигурност не е онова, което видяхме на рентгена, по дяволите — обади се капитан Блейк.

— Не е. Не и в това положение — съгласи се съдебният лекар.

— Какво означава това, за Бога?

Патоанатомът отиде от другата страна на масата за аутопсии, оставяйки известно разстояние между себе си и другите трима.

— Оръжие, каквото не съм виждала. Комплект от дванайсет ножчета за бръснене, широки 0,6 сантиметра, прикрепени заедно с много силен и ефикасен пружинен механизъм. Ножчетата са остри като лазер. Самурайският меч реже като бейзболна бухалка в сравнение с тях.

Хънтър потърка очи и се размърда неспокойно.

— Не разбирам. — Карлос поклати глава. — Както отбеляза капитанът, не видяхме това. Какво имаше предвид, като каза, че не е било в това положение, докторе?

— Очевидно си спомняте какво видяхме в тялото на жертвата на рентгена, нали? Голям триъгълен предмет. Нещо като голям транспортир — поясни доктор Хоув и продължи, без да дочака отговор: — Как предполагате, че убиецът е вкарал това нещо в жената? Ще трябва да се съгласите, че овалната основа е твърде широка, за да бъде пъхната в тялото.

Робърт въздъхна тежко и дълбоко и пак се вгледа в предмета в ръцете на патоанатома.

— Нещо като разгъващ се нож.

Капитан Блейк насочи вниманието си към Хънтър:

— Какво?

— Точно така — потвърди доктор Хоув и отново им показа дългия и тънък метален предмет. — Когато е затворен така, убиецът не е имал никакви проблеми да го вкара в жертвата и после да я зашие.

Гарсия потрепери.

— И щом разгъващият се нож е бил поставен вътре, случило се е ето това. — Съдебният лекар хвана предмета с два пръста и с показалеца на другата си ръка щракна почти невидимо копче отгоре.