Хищникът

84.

Лос Анджелис беше Меката на водните нощни клубове и съществуването на местни барове като „Стая за алиби“ беше благословия. Заведението съществуваше от дните на задимени от цигари помещения и пиянски игри на билярд. Имаше само една зала със стар килим, редица местни жители, притиснали кореми до бара, билярдна маса с неопределени геометрични линии, джубокс, пълен с рок албуми, и най-хубавата атракция за кръчма на всички времена — евтин алкохол.

Уитни Майърс забеляза Ксавиер Нунес веднага щом влезе в бара. Той седеше до ниска дъбова маса до прозореца в лявата страна на заведението. На масата пред него имаше две бутилки бира и кошничка с царевични питки тортиля.

Нунес беше странен на вид индивид на трийсет и пет години, с обръсната глава, продълговато заострено лице, големи черни очи, големи уши, малък крив нос, сипаничава кожа и толкова тънки устни, че сякаш бяха нарисувани с маркер. На тениската му пишеше: „Кажи на циците си да престанат да ме зяпат.“

Нунес беше един от информаторите, на когото тя плащаше щедро, когато искаше да научи нещо. Работеше в Окръжната лаборатория по съдебна медицина в Лос Анджелис.

— Готина фланелка — подхвърли Уитни, когато се приближи до масата му. — Мацките сигурно падат в краката ти, щом я облечеш.

Той отпи от бирата си и я погледна. Накани се да коментира забележката й, но Уитни се усмихна и той направо се разтопи.

— Е, какво имаш за мен?

Нунес взе найлонова папка от стола до него.

— Трудно се сдобих с тях — каза със силен пуерторикански акцент.

Майърс седна срещу него.

— Затова ти плащам добре, Ксавиер. — Тя посегна към папката, но Нунес я дръпна.

— Да, изключително трудно е да се добереш до случаите със специални обстоятелства. Може би заслужавам повечко.

Този път в усмивката на Уитни нямаше и капка сърдечност.

— Не започвай пак, скъпи. Мога да бъда много мила, когато играеш по правилата. Знаеш, че ти плащам предостатъчно. Но ако искаш да играеш грубо, повярвай ми… — сложи ръка върху неговата и я стисна леко, но твърдо, — мога да бъда истинска кучка. Няма да искаш да си играеш с мен. Затова сигурен ли си, че настояваш?

Нещо в гласа и докосването й накара устата на Нунес да пресъхне.

— Хей, пошегувах се. Знам, че ми плащаш достатъчно. Имах предвид по-скоро… ти и аз… да вечеряме… някой път… може би…

Сърдечността се завърна в усмивката й.

— Привлекателен си, Ксавиер, и вече съм ти навита — излъга Майърс.

Той наклони глава на една страна.

— Бих се задоволил с безсмислен секс.

Тя най-после взе папката от него.

— А задоволява ли те онова, за което се споразумяхме? — попита Уитни.

— Да, разбира се.

Тя отвори папката. Първата снимка беше на лицето на Кели Дженсън. Конците на устните й още не бяха махнати. Уитни я гледа няколко секунди. Въпреки че Хънтър й го каза, снимките внесоха ново измерение на злото в престъплението.

Премина към следващия фотос и се вцепени. Снимката показваше другите шевове на тялото на Кели Дженсън. Робърт не беше споменал за тях. Трябваше да си поеме дълбоко дъх, за да продължи по-нататък. Следващата фотография беше на цялото тяло на Кели Дженсън. Уитни я разгледа внимателно.

— Къде са порезните рани? — промълви, но Ксавиер я чу.

— Рани? Няма.

— Казаха ми, че убиецът е използвал нож, за да убие жертвата.

— Да, но не я е срязал отвън.

Тя го погледна недоумяващо.

— Пъхнал го е в жената.

Кожата й настръхна.

— И не бях виждал такъв нож. Има го на снимка.

Уитни бързо прелисти снимките, докато я намери.

— Господи… Какво е това, за Бога?

Очевидно имаха работа с чудовище. Майърс трябваше да намери Катя. Незабавно.