Хищникът

87.

— Познавах добре семейство Харпър. Хийлдсбърг не е голям град дори сега. Тогава населението наброяваше девет хиляди души. Рей Харпър беше обущар, а жена му Емили беше учителка в началното училище. Бяха женени от повече от петнайсет години и предполагам, че като в повечето дългогодишни бракове нещата при тях вече не са били много розови.

Хънтър си водеше записки.

— Емили започна да спи с един неин колега, Нейтън Гарднър, а в такъв малък град това не е много умно, освен ако не се мислиш за невидим. — Андерсън отново дръпна от цигарата си. — Рей разбрал по време на зимната ваканция. Той беше спокоен човек. Не съм го виждал да се ядосва, дори да повишава тон. Обикновен човек, набожен, тих и добър. И затова извършеното от него беше толкова нехарактерно.

Гарсия се накани да попита нещо, но Робърт вдигна ръка и му направи знак да мълчи. Не искаше да притиска Андерсън.

— В онзи ден обаче Рей напълно изгубил контрол, сякаш е бил обсебен. Отишъл в апартамента на Нейтън и убил първо него. След това се върнал в дома си и убил детето и жена си, а после си пръснал черепа с двуцевка.

Репортерът се закашля и Хънтър зачака, защото отново чу изщракване на запалка.

— Как ги е убил?

— Точно затова искаха да говорят с мен шефът на полицията Купър и кметът Тейлър, за начина, по който Рей беше извършил убийствата. Тед Бънди е бойскаут в сравнение с него. Рей завързал Нейтън и отрязал… пениса му с касапски сатър. — Последва дълга пауза. — Не направил нищо повече. Оставил го да му изтече кръвта и да умре. Сигурно ще попитате защо Нейтън не е крещял, за да го чуе целият квартал. Причината е, че Рей зашил устата му с обущарска игла.

Карлос стрелна с поглед партньора си.

— От апартамента на Нейтън се върнал в дома си… — продължи Андерсън. — Убил детето си в пикапа си и после направил същото и със съпругата си Емили. Зашил и нейната уста.

Робърт престана да пише.

— Но всичко не свършва дотук.

Двамата детективи зачакаха.

— Рей взел члена на Нейтън, пъхнал го в жена си и я зашил отдолу.

Гарсия потрепери, но лицето на Хънтър остана безизразно. Сините му очи се втренчиха в празен лист в тефтерчето.

— Още не мога да повярвам какво е направил Рей. Той не беше човекът, когото познавахме. Не можеше да е същият. Както споменах, все едно беше обсебен. — Андерсън замълча и отново дръпна от цигарата. — След като зашил жена си, Рей седнал на пода пред нея и си пръснал черепа с пушката си.

— Сигурен ли сте, че фактите са точни? — попита Робърт. — Казахте, че не сте видели местопрестъплението.

Репортерът се засмя нервно.

— Да, сигурен съм. Не видях местопрестъплението, но видях снимки, които никога няма да забравя. Понякога още сънувам кошмари. И думите…

— Думи?

Отговор не последва.

— Стивън? — извика Хънтър. — Там ли сте? Какви думи?

— Рей оставил жена си завързана за леглото и зашита, но преди да се самоубие, написал с кръв нещо на стената.

— Какво? — не се сдържа Карлос.

— Написал: „Той е в теб.“