Хищникът

11.

Поради деликатността на разследването на Хънтър операцията се беше преместила от третия на петия етаж в Паркър Сентър, централата на отдел „Обири и убийства“ на полицията в Лос Анджелис на Норт Лос Анджелис Стрийт. Новата стая беше достатъчно просторна за двамата детективи, но с единственото си прозорче на южната стена предизвикваше клаустрофобия. Когато Робърт пристигна, Гарсия разглеждаше снимките от местопрестъплението, които беше наредил на голямо магнитно табло вдясно от бюрото на Хънтър.

— Затруднени сме в разпознаването на жертвата — рече Карлос, когато Робърт включи компютъра си. — Криминалистите са направили няколко снимки в едър план на шевовете на устните й, но само един фотос показва цялото й лице. — Той посочи най-горната фотография на таблото. — И както виждаш, не е много добър.

Снимката беше направена под ъгъл и лявата страна на лицето на убитата жена беше отчасти закрита.

— Освен видеозаписа нямаме снимки от залата за аутопсии — продължи Гарсия. — Налага се да работим само с тези. Ако е живеела в квартала, където беше намерена, не можем да отидем да разпитваме хората там и да им показваме снимка на човек със зашити устни. Това ще ги уплаши до смърт. И някой несъмнено ще се разприказва пред медиите. — Той отстъпи назад от таблото.

— Отдел „Изчезнали лица“? — попита Хънтър.

— Свързах се с тях снощи, но тъй като тази е единствената снимка, с която разполагаме, и шевовете и подутините по устните й изпъкват много, софтуерът им за разпознаване на лица няма да проработи. Ако пуснат фотоса в базата си данни и жената случайно е там, няма да получат съвпадение. Трябва ни по-хубава снимка.

— Портрет по описание?

Карлос кимна и погледна часовника си.

— Художниците още не са започнали работа, нито компютърните специалисти. Но знаеш, че правят чудеса с наслагването на чертите на лицето и ретуширането, затова има надежда. Проблемът е, че може да отнеме време.

— Нямаме време — заяви Хънтър.

Гарсия се почеса по брадичката.

— Знам, Робърт, но без доклад от аутопсия, ДНК профил или специфични белези, които да помогнат да я идентифицираме, ръцете ни са вързани.

— Трябва да започнем отнякъде и в момента единственото място е базата-данни на отдел „Изчезнали лица“ и тези снимки — каза Хънтър, докато пишеше по клавиатурата. — Двамата с теб ще трябва да прегледаме файловете ръчно, докато получим нещо от художниците.

— Ние двамата? Ръчно? Сериозно ли говориш? Знаеш ли за колко хора се съобщава, че са изчезнали в Лос Анджелис всяка седмица?

Той кимна.

— Средно осемстотин, но може да стесним кръга на издирването до онова, което вече знаем — бяла жена, брюнетка, светлокафяви очи, на възраст между двайсет и седем и трийсет и три години. Съдейки по дължината на тезгяха и положението, в което е бил оставен трупът, бих казал, че тя е висока някъде между метър шейсет и пет и метър и седемдесет. Нека започнем с търсенето на жени, които са изчезнали преди две седмици. Ако не открием нищо, ще се върнем по-назад.

— Залавям се веднага.

— Ами отпечатъците й?

Карлос бързо поклати глава.

— Питах криминалистите. Снощи пуснаха отпечатъците й в Националната идентификационна система. Засега няма съвпадения. Жената, изглежда, не е в системата.

Хънтър предполагаше, че я няма.

Гарсия си наля кафе от машината на плота.

— Някакви улики от месарницата?

Робърт си беше изпратил по електронната поща снимката на тавана, която снощи бе направил с мобилния си телефон. Щом файлът се зареди, той натисна бутона на принтера.

— Да, тази. — Показа разпечатката на партньора си.

— Графити? — учуди се той, след като разгледа фотоса.

Робърт кимна.

— Направих снимката, докато лежах на тезгяха в същата поза, в която е била открита жертвата.

Гарсия учудено повдигна вежди.

— Лежал си върху това? — Той посочи мръсния метален плот на снимките на таблото, но не изчака отговор. — Какво по-точно виждам оттук?

— Примесено е с цветовете на графитите. Търси различни букви.

Миг по-късно Карлос ги видя и тялото му се напрегна.

— Мамка му.

Скрит между цветовете и формите, ред от малки, изписани с черен спрей букви, изглеждаше не на място.

В ТЕБ Е.