Хищникът

77.

Гарсия отмести очи към лицето на жертвата и се намръщи. Беше разгледал добре снимките на Катя Кудрова, след като Хънтър му разказа за нея. Жената на пода обаче не приличаше на Катя.

— Не е Катя Кудрова — каза Робърт, който прочете мислите на партньора си.

Карлос се намръщи още повече.

— Познаваш ли я? — попита.

— Струва ми се позната. Виждал съм я, но не мога да си спомня къде.

— Тогава откъде знаеш, че е музикантка? — попита Майк Бриндъл.

— Има мазоли на възглавничките на пръстите на лявата ръка освен на палеца, където мазолът е на първата става.

Бриндъл се колебаеше.

— Получават ги музикантите, които свирят на струнни инструменти — обясни Хънтър. — Онези на върха на пръстите са от натискането на струните, а на ставата на палеца е от плъзгането на ръката нагоре и надолу по грифа, например на цигулка, виолончело, китара или контрабас.

Доктор Хоув кимна.

— Единият ми лаборант се учи да свири на китара и все се оплаква, че пръстите адски го болят. И непрекъснато бели разкъсаните кожички около ноктите си.

Робърт се обърна и погледна към стаята, от която беше дошъл.

— В тази стая ли е намерена?

Бриндъл кимна.

— Точно на мястото, където е сега. За разлика от жертвата в Гласъл Парк сега не е необходимо да я обръщаме по гръб, за да използваме рентгена. Няма следи някой да е докосвал трупа.

Хънтър огледа тавана и стените.

— Какво има в следващата стая?

— Същото като тук и предишното помещение — отвърна доктор Хоув. — Графити и боклуци.

Робърт се приближи и отвори скърцащата врата. Прожекторът на криминалистите беше силен и осветяваше и следващата стая.

— Няма ли легло, маса, тезгях или нещо друго? На пода ли е била оставена?

— Не — поясни Бриндъл, вдигна глава и отмести поглед към тавана. — Горе.

Хънтър отново надникна в третата стая. Стълбището беше до стената вляво от вратата.

— Изпратих горе двама души да обработят местопрестъплението — продължи Майк. — Жената, изглежда, е била оставена върху дървена маса. — Той знаеше какво ще попита Робърт и кимна, преди да чуе въпроса. — Масата е повдигната на трийсетина сантиметра над земята на дървени блокчета, също като в Гласъл Парк.

— А думите?

Бриндъл кимна.

— „В теб е.“ Този път са написани на тавана.

Гарсия огледа набързо съседната стая.

— Успяла е да слезе от масата и надолу по стълбите, преди да умре?

— Преди да припадне — поправи го доктор Хоув и отново привлече вниманието на детективите. — Смъртта е настъпила по-късно, след огромни страдания.

— И вероятно е пълзяла дотук — допълни Майк. — Сигурно е била силна жена, физически и психически. Волята й да живее е била изключителна. С болката, която е понесла, повечето хора изобщо не биха били в състояние да помръднат, още по-малко да слязат дотук.

Робърт погледна рентгена на пода и екрана на лаптопа, който беше изключен.

Бриндъл и доктор Хоув проследиха погледа му.

— Като се има предвид какво знаем и фактът, че методът на действие и почеркът са същите, убедена съм, че убиецът пак е използвал спусъчен механизъм като преди, но този път не е задействал нож-ветрило или бомба. Нека да ви покажа — каза тя.

Карлос се закашля неспокойно, докато доктор Хоув включваше лаптопа.

— Току-що приключихме с анализа, когато дойдохте вие — обясни Майк.

На екрана се появи образът на предмета, поставен в тялото на жертвата, и двамата детективи се приближиха.

Хънтър и Гарсия едновременно присвиха очи, опитвайки се да проумеят какво виждат.

— Не може да бъде — обади се Робърт. — Това ли е, което си мисля?

Бриндъл и доктор Хоув кимнаха.

— Така смятаме.

След две секунди го видя и Карлос и очите му се разшириха от изумление.