Блейк се облегна на ръба на бюрото на Гарсия и скръсти ръце на гърдите си.
— Не разбирам, Робърт.
— Погледни отново разпечатката, капитане. Убиецът е написал: „В теб е“, а не „В нея е“. Той не се е обърнал към нас.
— Защо убиецът ще иска да се обръща към мъртвец?
— Защото жената не е била мъртва, когато я е оставил.
Барбара прокара пръст по дясната си вежда и изкриви лице в гримаса.
— Ти ме обърка още повече.
Хънтър се приближи до таблото със снимките.
— Във фотосите от местопрестъплението ме безпокояха няколко неща. Затова исках да огледам отново месарницата сам. — Той посочи едната снимка. — Обърни внимание на положението, в което е открит трупът, особено ръцете. Едната виси отстрани на тезгяха, а другата е отпусната непохватно на гърдите. Пръстите на дясната ръка са разперени и леко свити, сякаш се е опитвала да се вкопчи в нещо. Мисля, че убиецът не я е оставил точно в това положение.
— Трупът може да е бил преместен — възрази Блейк. — Анонимно обаждане ни съобщи за местонахождението му.
Робърт кимна.
— Да, изслушах записа до телефон 911. Глас на момиче, не по-голямо от шестнайсет-седемнайсет години. Звучеше истерично. Причината да не каже името си вероятно е била, че е влязла в стаята да се дрогира.
— Е, добре, момичето не е докоснало трупа — съгласи се с теорията му Барбара. — Но може би ти тълкуваш неправилно посланието. Вероятно убиецът не се е замислил и е написал „В теб“ вместо „В нея“.
Сега беше ред на Карлос да не се съгласи:
— Това предполага, че написаното на тавана е било спонтанно, капитане. — Той потърка гърбицата на носа си. — Говорим за човек, който е направил собственоръчно експлозивно устройство и вероятно сам е конструирал спусъчния механизъм. След това го е поставил в жертвата, така че спусъкът да се задейства, когато бъде открито и извадено. И всичко това е станало, докато жертвата все още е била жива. — Гарсия поклати глава и се обърна към таблото със снимките. — Каквото и да е направил, убиецът не е действал спонтанно, капитане, а го е обмислил. И това го прави толкова опасен.