Хищникът

45.

Зала едно за специални аутопсии се намираше в друг коридор, отделен от всички останали. Обикновено служеше за прегледи и аутопсии на трупове, които може да представляват заплаха от зараза — остри заразни вирусни заболявания, близост до радиоактивни материали и други. Стаята имаше отделни хладилни камери и система с база-данни и понякога се използваше в случаи с изключително жестоки серийни убийци, например при разследването на Ангела на смъртта преди няколко години, като предпазна мярка за по-добро съхраняване на деликатна информация.

Образът, който получиха от преносимия тактически рентген в мазето на неизползваната детска градина в Гласъл Парк, не разкри много, но доктор Хоув не изпитваше съмнения, че онова, което убиецът беше поставил във втората жертва, не е било бомба. Картината показваше плътен, триъгълен предмет, нещо, което приличаше на много тънко парче пица. Тя не беше виждала подобно нещо и единственият начин да разбере повече беше да го извади от трупа.

Доктор Хоув не беше мигнала цяла нощ и отиде в лабораторията по съдебна медицина преди разсъмване. Нямаше търпение да приключи по-бързо. Налагаше се да извърши аутопсията на новата жертва сама, без асистент, и процедурата щеше да продължи по-дълго от обикновено.

Минаваше седем, когато доктор Хоув се обади на мобилния телефон на Хънтър.

По време на краткото пътуване от апартамента си до моргата детективът изслуша съобщения за изстрели на Бойл Хайтс и въоръжен грабеж в Силвър Лейк. Размина се с три полицейски коли с включени лампи и сирени и две линейки. Денят току-що беше започнал. Как беше възможно този невероятен град да е обзет от такова безумие?

Главната сграда на Съдебната медицина имаше интересна архитектура с елементи на ренесансов стил. Тухлите и светлосивите трегери й придаваха вид на оксфордски колеж. Работното й време беше от понеделник до петък, от осем до седемнайсет часа. Освен ако не беше отправено специално искане, вечер и в почивните дни не се извършваха аутопсии. Тази определено беше от изключенията.

Хънтър позвъни на Гарсия от колата и не се изненада, като го завари вече да чака на празния паркинг.

— Бързо дойде — подхвърли Робърт, щом слезе от стария си буик.

— Не съм спал. Чаках обаждането ти.

Хънтър го изгледа подозрително.

— Ами Ана?

Карлос поклати глава.

— И тя не мигна. Настоя да стои будна заедно с мен. Каза, че така поне ще прекараме няколко часа заедно, тъй като напоследък не сме имали тази възможност. Знаеш я колко е проницателна. Вече усети, че случаят, по който работим, не е обикновен. Не проронва нито дума, но по лицето й виждам, че се тревожи.

Робърт кимна с разбиране. Харесваше Ана. Тя беше невидимата сила зад партньора му. Повечето съпруги на полицаи не разбираха и не поддържаха мъжете си. Разводите сред полицаите в Лос Анджелис бяха близо седемдесет процента, но Хънтър не виждаше как това може да се случи с Ана и Карлос. Те бяха родени един за друг.

От друга страна, Робърт не се беше женил. Няколкото връзки, които имаше през годините, не доведоха до брак. Винаги започваха добре, но напрежението и всеотдайността, които изискваше професията му, се отразяваха на повечето любовни истории.

Той спря и се обърна, когато чу, че в паркинга влиза друга кола.

Капитан Блейк паркира сребристия си металик додж чалънджър до хондата на Гарсия.

— Искам да гледам — обясни тя, затвори вратата и натисна бутон на ключа, фаровете на автомобила присветнаха два пъти, последвани от тихо изщракване.

— Искам да имам по-ясна представа с кого си имаме работа, по дяволите, и що за изрод отне живота на четирима души в моя град.

Мълчаливата и изморена доктор Хоув ги поведе в сградата. Повечето лампи не бяха запалени и без оживлението и суетнята на хора, санитари и патолози, сновящи насам-натам, мястото приличаше на музей на филми на ужасите. Студеният мирис на дезинфектант, който им беше познат до болка, изглеждаше по-силен толкова рано сутринта. Преобладаващата миризма на смърт и разложение ги следваше на всяка крачка и дразнеше ноздрите им. Гарсия потръпна, когато минаха покрай празната приемна и завиха по пуст коридор. Колкото и пъти да беше вървял с Робърт по тези коридори, той още не беше свикнал с чувството на празнота, което винаги го обземаше там.

— Няма смисъл да ви го обяснявам, докато не го видите с очите си — каза доктор Хоув и набра кода на металното табло до вратата на залата за специални аутопсии. — И ако сте си помислили, че бомбата, оставена в първата жертва, е нещо откачено, почакайте да видите това.