Хищникът

30.

Първото, което Хънтър направи, когато двамата с Гарсия се върнаха в Паркър Сентър, беше да поръча копия на всички снимки от изложбата на Джак Дойл, шефът на отдел „Информационни технологии“. Робърт знаеше, че всеки човек на фотосите е евентуален заподозрян, но първо искаше да идентифицира непознатия, който бе дал телефонния си номер на Лора. Снимката, която Хънтър маркира, показваше достатъчно ясен образ на лицето на мъжа, за да може Дойл да го увеличи и да го сравни с общата база-данни на полицията.

— Лаптопът, за който ти се обадих по-рано — каза Джак, докато прехвърляше фотографиите на твърдия диск, — онзи, който ни беше изпратен от отдел „Изчезнали лица“ преди две седмици, принадлежеше на… — Той започна да рови по разхвърляното си бюро.

— На Лора Мичъл — помогна му Хънтър. — Това е тя на тези снимки.

— Аха, добре. Все едно, разбихме паролата й.

— Какво? Вече?

— Фантастични сме, какво да кажа — усмихна се Дойл, а Робърт направи гримаса. — Пуснахме го през просто приложение с алгоритъм. Паролата й беше комбинация от първите няколко букви на фамилното й име и датата на раждането й. А сега, каза, че искаш да видиш имейлите й, така ли?

— Да. Майка й каза, че Лора получила няколко съобщения от почитател, които я изплашили.

— Опасявам се, че няма да е лесно. Приложението за имейли на компютъра й не е използвано — обясни Дойл.

— Това означава, че тя не е сваляла съобщенията, а ги е чела онлайн. Проверихме регистъра на компютъра и поне там тя е подходила умно. Не е отговаряла с „да“, когато оперативната система я е питала дали иска компютърът да запамети паролата й всеки път, когато се включи в електронната си поща. Освен това историята й в интернет автоматично се е изтривала на всеки десет дни.

— Паролата за електронната й поща не е ли същата като за компютъра?

Джак поклати глава.

— Ами приложението с алгоритъма, през което сте пуснали лаптопа й?

— Няма да работи онлайн. Сигурността в интернет срещу атаките върху електронната поща се затегна много през годините. Всички големи доставчици на имейл услуги те изключват за няколко часа, понякога дори за неопределено време, ако опиташ няколко погрешни пароли. Освен това, щом не е запазвала имейлите в акаунта си и ги е изтривала, след като ги е прочитала, което е вероятно, щом казваш, че са я плашели, тогава шансовете да възстановим цялото съобщение са равни на нула. Ако не открием доставчика на електронната поща, откъдето е подадено съобщението, в най-добрия случай ще получим фрагменти. И ще трябва да отидеш при доставчика — „Аутонет“. Не можем да човъркаме оттук. Знаеш какво означава това — съдебни заповеди, разпореждания на съда, разрешителни и така нататък. Пък и ще търсиш дни наред или седмици… и може пак да не откриеш нищо.

Хънтър прокара ръка по лицето си.

— Накарах да прегледат останалите файлове на хард диска. Ще ти се обадя, ако попаднем на нещо.