Хищникът

53.

Апартаментът на Кели Дженсън се намираше на втория етаж на луксозна сграда на богаташкия булевард „Сан Висенте“, на един хвърлей камък от западния край на плажа в Санта Моника.

Робърт спря колата си пред жилищната сграда и няколко минути наблюдава уличното движение. На всеки десет-петнайсет секунди идваха и заминаваха коли. Той слезе и позна автомобила на Кели по описанието в информационния бюлетин, който беше получил от отдел „Изчезнали лица“ — бонбонено-бял „Понтиак Транс-Ам Тий-топ“ от 1989 година, в идеално състояние. Беше паркиран само през няколко места от неговата кола. Хънтър нахлузи ръкавици и машинално огледа околните сгради. Няколко прозореца светеха. Той се приближи до понтиака на Кели, сви ръце в шепи и надникна през стъклото от страната на шофьора. Купето изглеждаше безупречно чисто.

Робърт имаше ключове за апартамента на Кели. Бяха изпратени в Паркър Сентър заедно с досието й и се намираха на задната седалка на буика му. Той влезе в сградата и се качи на втория етаж. Отключи вратата, влезе вътре и спря. Опита се да запали осветлението, но беше изключено.

— Страхотно — измърмори Хънтър и включи фенерчето си.

Всекидневната беше просторна и добре обзаведена. Чистотата граничеше с маниакалност, с изключение на праха, който се беше натрупал, откакто Кели бе изчезнала. Всеки предмет изглеждаше на мястото си.

На дълъг остъклен шкаф до стената бяха наредени няколко снимки — повечето на Кели и родителите й.

Кухнята беше в западната част на хола. И там не работеха лампите. Робърт отвори хладилника и мигновено го блъсна топъл мирис на разложение.

— По дяволите! — Той отскочи назад и затвори хладилника. Електрозахранването сигурно беше изключено от няколко дни. Хънтър излезе от кухнята и започна да обикаля другите помещения.

Спалнята беше огромна, вероятно по-голяма от целия му едностаен апартамент. В банята имаше богата колекция от гримове и кремове за лице, ръце и тяло. Леглото беше идеално оправено. На нощното шкафче откри още един портрет на родителите й, няколко огърлици и гривни и шишенца с парфюми. Чекмеджетата бяха претъпкани с бельо и летни дрехи.

Хънтър отново насочи вниманието си към портрета на родителите на Кели. Тя приличаше много повече на майка си, отколкото на баща си. Робърт не можа да не си помисли за болката, която скоро щяха да преживеят, когато шерифът на Грейт Фолс похлопаше на вратата им. Това беше най-лошата новина, която можеше да получи един родител. Хънтър бе носил такива новини повече пъти, отколкото искаше да си спомня.

Докато оставяше снимката на нощното шкафче, лъчът на фенерчето му се отрази в посребрената рамка и тялото му се напрегна. Рамката се превърна в огледало и той съзря тъмен силует, който стоеше зад него.