Хищникът

57.

Писъкът от телевизора накара Джесика Блек да се стресне и да се събуди. Беше заспала на дивана и дори не бе забелязала, че е започнал стар черно — бял филм на ужасите.

Тя потърка очи, седна и огледа всекидневната, търсейки приятеля си Марк, но не го видя.

Жената на екрана изпищя отново и Джесика сънено протегна ръка към дистанционното, което беше паднало между краката й, и угаси телевизора. Ароматизираната свещ, която беше запалила, бе изгоряла до половината, и в стаята се разнасяше приятно ухание на ябълки и канела. Тя се вгледа в пламъка. Акустичната й китара „Вехтер“ беше на дивана до нея. Докато гледаше пламъка, Джесика прокара пръсти по струните и се отдаде на спомените си.

Получи първата си акустична китара за десетия си рожден ден. Баща й я купи като подарък от гаражна разпродажба. Беше стара и издраскана и звучеше по-скоро като умиращо куче, отколкото като музикален инструмент. Но дори на тази ранна възраст Джесика разбираше, че баща й е похарчил пари, които не може да си позволи, само за да й достави удоволствие. Беше щастлива.

Интересът й към китарата беше започнал две години преди това. Като всеки друг следобед, преди да се разболее, майка й я беше завела в парка близо до къщата, където живееха. В онзи ден там имаше стар чернокож мъж, който свиреше на китара само на няколко метра от пейката, на която майка й обичаше да сяда. Вместо да тича наоколо с другите деца като друг път, Джесика седна на тревата пред стареца и цял следобед го гледа как свири, хипнотизирана от звуците, които излизаха от шестте струни.

Чернокожият старец никога повече не дойде в парка, но Джесика не го забрави. Седмица по-късно майка й се разболя. Болестта се разви бързо, разяде я отвътре и я превърна от усмихната, жизнена жена в неузнаваема торба от кожа и кости. Бащата на Джесика линееше заедно със съпругата си и депресията му се засилваше наред с напредъка на заболяването й. Едва се издържаха със заплатата му на чиновник в супермаркет, а два месеца преди жена му да се разболее, той загуби работата си.

Майката на Джесика почина в деня, след като лекарите най-после откриха, че страда от рядко срещан злокачествен тумор.

Последният щастлив спомен на Джесика за майка й беше онзи ден в парка, когато двете слушаха стареца с китарата.

Тя се привърза към китарата, сякаш споменът живееше във всяка нота, която изтръгваше от струните. Нямаше пари за уроци, списания или учебници по музика, но прекарваше всяка възможна секунда с любимия си инструмент. Скоро си създаде свой уникален стил на почукване и подръпване на струните, изследвайки всеки звук, който издаваше китарата. Научи се да свири като никой друг. Щом стана на тринайсет, малка независима звукозаписна компания от Южен Лос Анджелис й предложи да запише плоча. Чрез тях Джесика издаде шест албума и направи безброй турнета през годините. Тя стана известна и уважавана на джаз сцената, но музиката й беше прекалено оригинална и самобитна, за да бъде излъчвана от най-популярните радиостанции.

Преди три години управителят на звукозаписната компания реши да се върне към основните неща, записа няколко видеоклипа на Джесика, докато свири сама, и ги качи в Ю Туб. Заложи както на таланта, така и на красотата й.

Джесика беше поразително хубава — висока метър шейсет и пет, с гъвкаво тяло на балерина, права, дълга до раменете черна коса, магнетични тъмнокафяви очи, сочни устни и безупречна кожа — и привличаше погледи навсякъде, където отидеше.

Рискът се оправда, но дори продуцентът не очакваше такъв голям успех. От уста на уста и чрез социалните мрежи видеоклиповете на Джесика се прочуха в целия свят. Над един милион посещения само през първия месец поставиха името й на първата страница в Ю Туб като най-гледан клип. Днес албумите й се продаваха и сваляха от интернет като на най-популярните, световноизвестни поп групи.

Вниманието й отново се насочи към хола. На стъклената масичка пред нея имаше празна чиния и изпита до половината бутилка червено вино. Тя си спомни, че е вечеряла сама, и най-после осъзна реалността. Марк не беше там. И нямаше да се върне скоро.

Джесика и Марк се бяха запознали в клуба „Каталина“ на Сънсет Булевард преди две години след един от концертите й. Тя седеше до бара, заобиколена от почитатели и неколцина музикални репортери, когато забеляза, че някой се мотае около сцената. Той беше висок, с широки рамене и атлетично телосложение. Дългата му черна коса беше завързана на опашка. Но не красивата му външност привлече вниманието на Джесика, а интересът, с който той разглеждаше китарата й.

Тя се извини и се приближи до него, като се чудеше какво толкова интересно има в инструмента й. Марк беше учил класическа китара, но вместо да тръгне по този път, създаде хардрок група. Наричаха се „Прах“ и само преди няколко дни бяха подписали първия си договор за издаване на албум.

Разговорът се превърна във вечеря на Сънсет Стрип. Марк беше забавен, интелигентен и очарователен. Последваха няколко срещи и осем месеца по-късно двамата наеха голям тавански апартамент в Бърбанк.

С помощта на интернет и музикалните видеоклипове първият албум на „Прах“ стана световна сензация. Вторият току-що беше миксиран и щеше да излезе след месец. Скоро щеше да започне изтощително турне. За подгряване преди турнето музикантите предприеха осем тайни концерта в малки заведения в Калифорния. Първият беше тази вечер във „Фортуна“. Марк и групата бяха заминали сутринта.

Джесика кръстоса крака и погледна часовника си — един и осемнайсет минути. Беше заспала в неудобна поза и вратът й се беше схванал. Тя дълго седя на дивана. Тъгуваше и се страхуваше от самотата в леглото. Но ако прекараше нощта в хола, Марк щеше да й липсва още повече. Изпи още една глътка вино, угаси ароматизираната свещ и тръгна към спалнята.

Страдаше от безсъние и понякога дълго се въртеше и се мяташе в леглото, преди да заспи. Тази нощ обаче започна да се унася почти веднага.

Трак, трак.

Тя примига няколко пъти и отвори очи. Наистина ли чу нещо или въображението й въртеше номера? Завесите в спалнята не бяха дръпнати и пълната луна осветяваше стаята. Джесика огледа стаята, но не видя нищо. Легна неподвижно и се заслуша внимателно, но звукът не се повтори. Минута по-късно тя отново задряма.

Трак, трак.

Този път очите й се отвориха веднага. Вече нямаше съмнение, че чу нещо. И звукът се разнесе от апартамента. Джесика седна в леглото, присви очи и плъзна пръсти към нощното шкафче. Дали не беше затворила някое кранче? Но тогава защо звукът не беше постоянен?

Трак-трак.

Тя затаи дъх и пулсът й се учести. Звукът се чу отново някъде пред вратата на спалнята. Сякаш токче на обувка леко потракваше върху дървения под на коридора.

— Марк? — извика тя и мигновено се почувства глупаво. Той щеше да се върне чак след няколко седмици.

Джесика се поколеба и се зачуди какво да направи. Да остане в леглото и да се тревожи цяла нощ? Вероятно не беше нищо особено, но трябваше да провери. Тя бавно се измъкна от леглото. Беше облечена само с къси панталони и тънка риза без ръкави.

Джесика излезе от стаята и щракна електрическия ключ за осветлението в коридора, но лампите не светнаха. Тя изчака малко, но не чу нищо. Взе старата бейзболна бухалка на Марк от килера и предпазливо тръгна. Тялото й потръпна, докато босите й крака докосваха студените плочки на пода в банята. Всички кранчета бяха затегнати. Никое не капеше. Тя се върна и надникна в хола, кухнята, стаята за свирене на Марк и кабинета й за упражнения. В апартамента цареше абсолютна тишина, с изключение на тиктакането на часовника в кухнята. Джесика провери прозорците и вратите. Всичките бяха заключени.

Тя поклати глава и се усмихна, когато погледът й се спря на бейзболната бухалка в ръцете й.

— Не ме бива в бейзбола, но за всеки случай ще те задържа до леглото си.

Джесика се върна в спалнята, огледа я още веднъж, подпря бейзболната бухалка на нощното шкафче и отново легна. Угаси лампата и се сгуши между завивките. Затвори очи и в същия миг кожата й настръхна. В нея внезапно се съживи някакъв дълбоко скрит инстинкт. Някакъв сензор за опасност. И единственото, което усети, беше, че не е сама в стаята. Там имаше още някой. И тогава го чу — не потракване, идващо отвън, а дрезгав шепнещ глас, разнасящ се от единственото място, където не беше проверила.

— Забрави да погледнеш под леглото.