Хищникът

32.

На другата сутрин капитан Блейк вече чакаше Хънтър в кабинета му, когато той влезе в седем и петдесет и една.

— Карлос ми каза, че сте идентифицирали жертвата.

Робърт кимна.

— Името й е Лора Мичъл — отговори и даде на капитана доклад от две страници.

Тя го прегледа.

— Убиецът я е причакал в апартамента й? — Погледът й се стрелна между двамата детективи.

— Така изглежда — потвърди Хънтър.

— Как е влязъл? Има ли следи от проникване с взлом?

Робърт поклати глава.

— Лора може да му е отворила — предположи Гарсия.

Блейк кимна.

— Това означава, че убиецът може да е използвал фалшива самоличност, за да се вмъкне в сградата и да позвъни на вратата й или тя да го е познавала, или да се е представил за колекционер или купувач и да си е уговорил час за среща. Но пък тогава защо ще се крие зад картина? Няма логика.

— Да — съгласи се Хънтър. — И затова мисля, че Лора не му е отворила и не го е поканила да влезе, но вероятно го е познавала.

Капитанът се замисли.

— Извършителят може да е имал ключове от апартамента й.

— Да, или шперц — добави Робърт.

— Лора имала ли е гадже?

— По-късно днес ще говорим с бившия й годеник. Самолетът му от Далас ще кацне в четиринайсет и четирийсет и пет.

— Откога не е в града?

Хънтър се почеса по челото.

— От вторник вечерта.

— Това го зачерква от списъка със заподозрените, нали?

— В момента не мога да го твърдя със сигурност, капитане.

Блейк се обърна към Робъртс:

— Да видим. Той отсъства от Лос Анджелис от вторник вечерта. Трупът на жертвата е намерен преди два дни — в сряда следобед. Точният час на настъпването на смъртта не е определен, но в доклада на криминалистите пише, че е станало не повече от три до шест часа преди откриването на тялото. Това означава, че той не е бил в града, когато тя е умряла, Робърт.

— Да — съгласи се Хънтър, — но нямаме доказателства, че извършителят я е убил. Може да я е оставил жива в месарницата часове преди Лора да умре, дори предишната вечер, предоставяйки почти перфектно алиби на бившия й годеник. На този етап ни е нужна повече информация, преди да започнем да отхвърляме заподозрените.

— Добре — отвърна Блейк. — Ами другият мъж, за когото ми каза Карлос? Онзи, който е свалял Лора на закриването на изложбата й?

Хънтър потърси на бюрото си, намери копие на снимката на непознатия и й го даде. Тя се втренчи в лицето.

— Проверяваме снимката му в общата база-данни на полицията, но все още не е открито съвпадение. Освен това екип униформени полицаи обикалят всички художествени галерии, изложбени зали, музеи, училища по изкуството и кафенета, където се уреждат изложби. Уредникът на галерия „Даниъл Росдейл“ каза, че със сигурност го е видяла преди предишната изложба. Това означава, че човекът вероятно се интересува от изобразително изкуство. Надяваме се, че някой ще го разпознае.

— Не научихме нищо от разговорите със съседите на Лора — добави Гарсия. — Две-три седмици са дълго време някой от тях да си спомня да е чул нещо необикновено или да е видял нещо подозрително.

— Криминалистите намерили ли са нещо друго в апартамента й?

Робърт си наля чаша вода.

— Взели са няколко черни влакна от тухлената стена. Още няма резултати, но вероятно са улика.

— И каква е уликата?

— Някои влакна са били на място на около два метра от пода.

— Косми? — попита капитанът.

— Няма.

— Тогава човекът е носел шапка или скиорска маска — заключи тя.

— Предполагаме, че докато се е криел, нападателят е допрял гръб до тухлената стена — обясни Хънтър. — Ако сме прави и влакната са от шапка, той трябва да е висок метър и осемдесет или метър и деветдесет.

— А ако влакната не са от шапка?

— Тогава са от пуловер и търсим двуметров великан.

— Поне ще го забележим лесно — пошегува се Карлос.

— Няма ли следи от борба? — попита Блейк, след като леко се усмихна.

— Не.

Тя се обърна и се загледа в снимките от местопрестъплението, закачени на таблото. Колкото и често да ги разглеждаше, всеки път фотосите я караха да потрепери. Насилието в града, изглежда, се засилваше с всяка изминала година.

— Говори, Робърт, защото цялата тази работа започва да не ми харесва. Изминаха два дни, откакто открихме трупа на Лора и негодникът взриви бомба в моргата и уби двама души, сред които един от най-добрите ми приятели, а все още не сме стигнали доникъде. Защо Лора е била държана за заложница толкова дълго, преди да бъде убита? Семейство Мичъл получило ли е искане за откуп?

Той поклати глава.

— Не. И ако сме прави, убиецът не търси пари. Отвличанията, последвани от убийства, рядко са за пари.

Барбара усети, че по гърба й полазиха ледени тръпки.

— А мислиш ли, че я е държал за сексуално удоволствие?

— Възможно е. Но без доклад от аутопсия никога няма да разберем дали Лора Мичъл е била изнасилена или не.

Капитанът въздъхна дълбоко.

— Винаги има причина похитителят да държи заложник, без да иска пари за връщането на жертвата — допълни Робърт. — Двете най-често срещани са отмъщение или обсебеност от жертвата, които нападателят не може да превъзмогне. В девет от десет случая всичко започва като платоническа любов… увеличена хиляди пъти. — Хънтър млъкна и впери поглед в снимката на лицето на Лора Мичъл. — И почти неизменно тази обсебеност е или се превръща в сексуална.

Блейк пристъпи от крак на крак.

— Но тук нещо не се връзва — продължи Робърт.

— Какво?

— От снимките на местопрестъплението знаем, че убиецът не е изтезавал Лора.

Капитанът сбърчи чело.

— Изтезанията, унижението и садистичното сексуално насилие са голяма част от повечето отвличания, последвани от убийства — обясни Хънтър. — Когато причината за отвличането не са пари, ако и когато жертвата бъде открита, обикновено има ясни следи от физически мъчения и насилие. — Той се приближи до таблото с фотографиите. — Преди да установим самоличността й, с Карлос внимателно прегледахме тези снимки с лупа и се опитахме да определим физически белези, които да ни насочат в правилната посока. — Робърт поклати глава. — Не открихме нито драскотина. Лора няма други наранявания, освен причинените от шевовете и ноктите й.

— Ако е търсел отмъщение — обади се Гарсия, — похитителят щеше да я изтезава, капитане. А ако е бил обсебен от нея, има голяма вероятност да я е изнасилил. И в двата случая по тялото й щеше да има охлузвания.

— След като нападателят започне да използва насилие, за да получи онова, което иска… — добави Хънтър, — тогава попада в много бърза спирала надолу. Надмощието му над жертвата и фалшивото чувство за сила, което му вдъхва, го опияняват като наркотик. Насилието ескалира и изнасилванията стават все по-агресивни, докато… — Той не довърши изречението.

— Но този случай не е такъв — поде Карлос. — Има отвличане, държане в плен и убийство, но не и насилие.

Блейк едва не се задави, като чу думите му.

— Няма насилие? — Тя погледна снимките на таблото и после отново двамата детективи. — Той е сложил бомба в нея и я е зашил, докато още е била жива. Какво смятате за насилие, по дяволите?

— Точно това е проблемът, капитане — намеси се Робърт. — Насилието е дошло чак накрая, с убийството. И всички сме съгласни, че е било ужасяващо садистично. Но липсата на наранявания по тялото на Лора показва, че убиецът не е проявил насилие към нея, докато я е държал в плен. Няма ескалация. Всичко започва от нулево насилие и прераства в чудовищно насилие в една бърза стъпка.

— И какво ни говори това?

Хънтър я погледна в очите.

— Имаме работа с изключително лабилен, избухлив човек. Когато той се ядоса, някой загубва живота си.