Хищникът

14.

Блейк въздъхна отчаяно и започна да крачи из стаята. Токчетата й тракаха по дървения под.

— В нищо няма логика. Ако жертвата все още е била жива, когато е била оставена в месарницата и посланието на тавана е било предназначено за нея, защо е била мъртва, когато я намерихме? Кой я е убил? Плъховете? — Тя взе снимка от таблото и се втренчи в нея. — Независимо какво се е случило с жертвата, факт е, че някой е поставил бомба в нея и я е зашил. Единственият начин да се извади бомбата е бил да се срежат шевовете и да я измъкнат. — Спря и погледна единия детектив и после другия. — Не ми казвайте, че мислите, че убиецът е очаквал жертвата да го направи сама.

Никой не отговори.

Хънтър започна да масажира тила си и пръстите му докоснаха грапавия белег на тила му.

Блейк се обърна към него.

— Познавам те, Робърт. Щом смяташ, че посланието е било оставено за жертвата, а не за нас, тогава имаш теория защо е така. Слушам те.

— Все още нямам стройна теория, капитане, само твърде много „ако“.

— Но явно имаш предвид нещо — настоя тя. — Изплюй камъчето, защото в момента онова, което чувам, не ми харесва.

Той си пое дълбоко дъх.

— Може би убиецът е искал жената да умре от бомбата.

Капитанът присви очи.

— Мислиш, че бомбата е трябвало да се взриви в нея, докато е била жива?

Хънтър наклони глава на една страна и се замисли за тази вероятност.

Блейк седна на стола му.

— Ще трябва да поясниш, Робърт. Ако убиецът задълбочено е обмислил всичко, както предполага Гарсия, и ако бомбата е трябвало да избухне в жертвата, както предполагаш ти, защо не е станало така? Какво се е случило? Убиецът е допуснал грешка? Как е било възможно спусъчният механизъм да бъде задействан, докато бомбата е била в жената? И ако той не я е убил, как е умряла, по дяволите?

— Както казах, в случая има твърде много „ако“, капитане — спокойно отговори той. — И в момента нямам отговори. Не разполагаме с много. Не знам дали убиецът е направил грешка или не. Не знам защо бомбата не е избухнала в жертвата, нито как е трябвало да бъде активирана. Без доклад от аутопсията вероятно никога няма да разберем причината за смъртта. Знаем само, че не е очевидна. Жената не е била застреляна, наръгана с нож или удушена. Не вярвам, че е била и отровена. Но има вероятност да се е задушила.

Блейк го погледна озадачено.

— Как?

Робърт посочи снимка, която показваше в едър план лицето на жертвата.

— При задушаване кръвоносните съдове около очите и под нежната кожа на бузите се пръскат. Виж тук. — Посочи на фотоса. — Тази кожа със старчески вид е последица от пръскане на кръвоносни съдове. Има голяма вероятност жената да се е задушила. И доктор Хоув е на същото мнение. Но пак повтарям, без аутопсия не можем да бъдем сигурни.

— Смяташ, че жертвата се е задушила, след като убиецът я е оставил там?

Той кимна.

— От какво? Противната смрад в месарницата?

Той повдигна рамене.

— От повърнатото си… Езикът… Кой знае? Може да е имала слабо сърце. Но си представи, че е била жива, когато са я оставили в месарницата — в безсъзнание, но жива. Свестява се, гола, уплашена, с болки и зашити части на тялото. Това със сигурност е достатъчно, за да предизвика силна паника в повечето хора.

Блейк потърка очи, докато обмисляше предположението на Робърт. Знаеше, че пристъпът на паника лесно може да те накара да повърнеш, да се задавиш или да се задушиш. Устата на жертвата е била стегнато зашита и жената не е можела да си поеме дъх и да увеличи притока на кислород в белите си дробове. Паниката й вероятно се бе превърнала в безразсъдно отчаяние. Задушила се е с повърнатото. Настъпила е асфиксация и после… сигурна смърт.