Хищникът

85.

Хънтър вдигна глава от екрана на компютъра си. Гарсия беше вперил поглед в монитора си и бе сбърчил чело.

— Какво откри?

След още няколко секунди Карлос най-сетне погледна партньора си.

— Статия отпреди двайсет години.

— За какво?

— Семейно убийство и самоубийство. Съпруг разбрал, че жена му спи с друг, превъртял, убил другия мъж, десетгодишното си дете и съпругата си и накрая си пръснал черепа с ловната пушка.

Робърт се намръщи.

— Да, и…

— Оттук става интересно. Пише, че съпругът зашил части от тялото на жена си, преди да я убие.

Хънтър отвори широко очи.

— Но това е всичко. Не се споменава кои части.

— Застрелял ли е съпругата си?

— Също не пише и това е странното. Историята можеше да бъде много по-подробна, но статията е съвсем кратка.

— Къде се е случило това? — Робърт стана и се приближи до бюрото на партньора си.

— В Северна Калифорния, Хийлдсбърг в Сонома Каунти.

Хънтър взе компютърната мишка на Гарсия и превъртя репортажа надолу и нагоре. Състоеше се от петстотин думи. Карлос беше прав. Описваше се съвсем накратко какво се е случило. Нямаше конкретни детайли освен за замесените. Жертвите бяха Емили и Андрю Харпър — майка и син — и любовникът на Емили, Нейтън Гарднър. Съпругът Рей Харпър бе екзекутирал тримата и после се беше застрелял в спалнята. Имаше две снимки. По-голямата показваше двуетажна къща с бяла фасада и безупречна морава, опасана с жълта полицейска лента. На улицата бяха паркирани три патрулни коли. На другата страна се виждаше как двама полицаи изнасят черен чувал с труп от предната врата. Изглеждаха потресени.

— Това ли е единствената статия? — попита Робърт. — Няма ли продължение?

Карлос поклати глава.

— Не. Проверих. Нищо за случая „Харпър“ преди или след онази дата. И това не е за вярване.

Хънтър погледна вестника — „Хийлдсбърг Трибюн“. Прочете и името на репортера, отразил историята — Стивън Андерсън. След бързо търсене той откри адреса и телефонния номер на редакцията на вестника.

Телефонът звъня трийсет секунди, преди някой да вдигне. Гласът звучеше младежки. Каза, че не е чувал за репортер на име Стивън Андерсън, но все пак работи във вестника от шест месеца. Бил в програмата за стажанти на Университета в Сонома. Младежът попита колегите си и съобщи на Робърт, че според един от най-старите репортери господин Андерсън се е пенсионирал преди девет години и още живее в Хийлдсбург.

Хънтър затвори и се свърза с телефонния оператор в Сонома Сити. Името на Стивън Андерсън не фигурираше в указателя. След това позвъни в оперативния отдел и след пет минути имаше адрес и телефонен номер.