Хищникът

103.

Уитни Майърс погледна часовника си, преди да отговори на третото позвъняване на мобилния си телефон.

— Уитни, имам информация за теб — каза Лейтън Морис с обичайния си развълнуван глас. Той беше друг от контактите й в лосанджелиската полиция и й се обаждаше от време на време, когато й трябваше информация.

— Слушам.

— Детективът, когото ме накара да държа под око, Робърт Хънтър…

— Да, какво за него?

— Рано сутринта се качи на самолет.

— Самолет? За къде?

— Хийлдсбърг в Сонома Каунти.

— Сонома Каунти? Защо, по дяволите?

— Не знам, но със сигурност е свързано със случая, който разследва в момента. Всичко е много потайно.

— Заминал е сутринта, така ли?

— Да, и току-що си запази билет за връщане за днес следобед. — Последва кратко мълчание. — Всъщност ще се качи съвсем скоро.

Майърс отново погледна часовника си.

— На международното летище ли ще кацне?

— Позна.

— Знаеш ли номера на полета?

— Да.

— Изпрати ми го на мобилния телефон.

Тя прекъсна разговора и зачака.