Хищникът

80.

Доктор Хоув посочи прозрачен найлонов плик на металния плот зад нея, който съдържаше лепкава мека смола.

— Това е всичко, което е останало от репродуктивната й система. Изгоряла е от горещината и огъня. Отначало дори аз не разбрах какво е.

Хънтър и Гарсия мълчаха. Патоанатомът продължи:

— Матката, яйчниците и пикочният й мехур са експлодирали в коремната кухина. Смъртта е настъпила следствие на увреждане на главни органи, но това е отнело известно време, през което жената е понесла невъобразима болка, докато вече не е издържала.

Погледът на Карлос непрекъснато се стрелкаше към пликчето с овъгленото съдържание.

— Била ли е упоена? — попита Робърт.

— Несъмнено, но токсикологичните резултати ще бъдат готови след два дни. Предполагам, че убиецът отново е използвал естазолам.

— Някакви следи от недохранване или обезводняване?

Доктор Хоув поклати глава.

— Никакви. И също като с предишната жертва няма да мога да разбера дали е била изнасилена или не.

Когато детективите се върнаха в Паркър Сентър, разследващият екип беше съставил доклад от три страници за Джесика Блек.

Тя беше родена в Южен Лос Анджелис и преди по-малко от месец бе навършила трийсет години. Детството й било бедно, загубила майка си, когато била едва на девет, и се влюбила в акустичните китари заради стар блус китарист, когото видяла в парка като дете. Станала известна, след като нейни видеоклипове били качени в Ю Туб. Билетите за концертите й се разпродавали няколко седмици предварително. Джесика и гаджето й Марк Стратън, също китарист, но в хевиметъл група, наречена „Прах“, живеели заедно в апартамент в Мелроуз.

Робърт набра телефонния номер на жилището им, но никой не отговори. Позвъни на мобилния телефон на Марк, но веднага се свърза с гласовата поща. Не остави съобщение.

Хънтър и Гарсия отидоха в Мелроуз за четирийсет и пет минути. Апартаментът на Джесика и Марк се намираше на последния етаж на частна жилищна сграда, заобиколена от гора, на Норт Кинг Роуд. Портиерът Скот беше висок и чевръст мъж, наближаващ трийсетте, с обръсната глава и модна козя брадичка. Той каза, че не е виждал Джесика от няколко дни, по-точно пет.

— Ами партньорът на госпожица Блек? — попита Карлос.

— Марк ли? Той замина преди… четири дни — отвърна Скот. — Групата му „Прах“ пуска новия си албум и отидоха да изнесат няколко концерта, преди да започне истинското турне.

— Знаете ли кога ще се върне?

Портиерът поклати глава.

— Не точно, но сигурно след няколко седмици.

Робърт огледа входното фоайе на сградата и спря поглед на камерата за наблюдение в далечния ляв ъгъл.

— Колко камери има в сградата?

— Четири — отвърна Скот. — Една на главния вход, тази във фоайето, трета на входа на подземния гараж и четвърта в асансьора.

— Колко време пазите записите?

— Един месец. Всичко се съхранява на твърд диск.

— Ще ни трябват копия на всички записи от деня, когато за последен път сте видели госпожица Блек.

— Разбира се, това не е проблем… — Портиерът се поколеба.

— Нещо не е ли наред?

— Преди четири дни се претовари таблото с бушоните и всички камери изключиха за няколко часа посред нощ. И ако си спомням правилно, това се случи в деня, когато Марк замина на турне.

Хънтър се сети какво му беше разказала Майърс за камерите в жилищната сграда на Катя Кудрова в Западен Холивуд. Всички услужливо се бяха изключили в нощта на изчезването й. Претоварване на таблото с бушоните.

— Ще ни трябват копия на всичко, което имате.

— Добре.

— А някакви посетители? — попита Гарсия. — Спомняте ли си някой да е идвал в деня или около деня, когато за последен път сте видели госпожица Блек? Може би куриер или работник, който да провери нещо? Някой, който да е имал причина да се качи в апартамента им?

— Марк и Джесика не канеха гости. Предпочитаха да излизат и го правеха често. Всеки посетител, доставчик или куриер, трябва да мине през нас, портиерите, и да запишем името и адреса му. — Скот провери в компютърния регистър, но нямаше нищо.

— Да сте забелязали някой подозрителен човек да се навърта около сградата в дните преди заминаването на Марк?

Портиерът се засмя.

— Освен Марк и Джесика тук живеят две известни холивудски актриси, един рок певец, един рапър, един телевизионен водещ и двама радиоводещи. Наоколо винаги се навъртат непознати и нетърпеливи хора, които чакат да зърнат идолите си, да получат автограф или да ги снимат.

Хънтър си записа името на дежурния портиер в нощта, когато камерите се бяха изключили — Франсиско Гонзалес. Той щеше да дойде на работа по-късно вечерта.

Двамата детективи се върнаха в колата. Робърт отново позвъни на Марк, но пак отговори гласовата поща. Трябваше да се свърже с него колкото беше възможно по-скоро. Искаше достъп до апартамента им. Той се обади на оперативния отдел и ги помоли да намерят и да му съобщят името на импресариото на „Прах“, номерата на служебния и мобилния му телефон и данните на импресариото на Джесика.

Хънтър затвори и след десет секунди мобилният му телефон иззвъня.

— Бърза реакция — пошегува се Карлос.

— Детектив Хънтър. — Той доближи телефона до ухото си и се заслуша. — Шегуваш се. Кога?… Къде е?… Добре, тръгваме.

— Какво става? — попита Гарсия.

— Арестували са Джеймс Смит.