Хищникът

17.

Гарсия включи вентилатора и постоя пред него за минута, а после се върна на бюрото си. Не можеше дори да си представи колко гореща е тази стая през лятото.

Разглеждаше снимките от местопрестъплението на компютъра си, увеличаваше ги и се взираше в тях, търсейки нещо, което да го насочи в правилната посока за установяването на самоличността на жертвата, но засега не забеляза нищо. Нямаше татуировки, нито белези от операции. Бенките и луничките по раменете, корема, шията и деколтето й се срещаха често и не бяха достатъчно особени, за да бъдат класифицирани като белези за разпознаване. Беше установил само, че черната коса и гърдите на жената са естествени.

На ръцете й нямаше следи от убождания със спринцовка и тялото й не беше мършаво и похабено. Не приличаше на наркоманка. Въпреки малките участъци старческа кожа на бузите, за които беше споменал Хънтър, жертвата не беше на повече от трийсет и три години. Ако старата пословица, че очите са прозорци към душата, беше вярна, тогава нейната душа е била неописуемо уплашена, когато е умряла.

Карлос се наведе, подпря лакти на бюрото и потърка очи. Посегна към чашата с кафе, но то отдавна беше изстинало. Преди да си налее друго, от компютъра му се разнесе изщракване, което извести пристигането на нов имейл, файловете за изчезналите лица, които беше поискал. Преди два часа бяха обещали да му ги изпратят до четирийсет и пет минути.

Прочете съобщението и подсвирна. През последните две седмици бяха обявени за изчезнали петдесет и две брюнетки от бялата раса със светлокафяви очи, на възраст между двайсет и седем и трийсет и три години и високи между метър шейсет и пет и метър и седемдесет. Той разархивира прикачения файл с информацията и започна да я принтира — първо снимките, а после личните данни.

Карлос си наля кафе и събра разпечатките на купчина. Снимките обикновено се донасяха в отдел „Изчезнали лица“ от човека, който беше съобщил за изчезването им. Въпреки че от отдела искаха скорошна снимка, Гарсия знаеше, че някои фотографии са отпреди година, понякога повече. Трябваше да има предвид трудно доловимите промени във външния вид като дължината на косата и прическата и пълнотата на лицето, дължаща се на отслабване или напълняване.

Главният проблем беше, че разполага само със снимката в едър план от местопрестъплението, с която да ги сравнява. Зашитите с дебел черен конец, подути устни на жертвата деформираха долната част на лицето й. Сравняването й със снимките, изпратени от отдел „Изчезнали лица“, щеше да бъде дълга и трудна задача.

Час по-късно Гарсия сведе броя на възможните съвпадения от петдесет и две на дванайсет, но очите му се умориха и колкото повече гледаше фотосите, толкова по-малко отличителни черти съзираше.

Той нареди дванайсетте разпечатки на бюрото си в три редици по четири и сложи листовете с личните им данни до тях. Снимките бяха със сравнително добро качество. Шест бяха за паспорт, на три жените бяха изрязани от групова снимка, една показваше брюнетка с мокра коса, седнала на джет, друга усмихната брюнетка стоеше до басейн и на последната имаше жена с чаша шампанско в ръка.

Карлос се приготви да започне целия процес отново, когато Хънтър влезе и го видя, че се е прегърбил над бюрото си и се е втренчил съсредоточено в прилежно подредените снимки.

— От отдел „Изчезнали лица“ ли са?

Гарсия кимна.

— Откри ли нещо?

— Започнах с петдесет и две вероятности и от повече от час ги сравнявам с нашите снимки от местопрестъплението. Подуването на лицето на жертвата много затруднява нещата. Стесних кръга на тези. — Карлос посочи фотосите на бюрото си. — Но очите започнаха да ми правят номера. Вече не знам какво трябва да търся.

Робърт застана пред бюрото му и разгледа снимките, като задържаше погледа си на всяка по няколко секунди. Миг по-късно очите му се спряха на лицето в едър план на неидентифицираната жертва. Той доближи снимките, образува нова група и после взе празен лист.

— Лицето може да се погледне по няколко начина — каза и сложи листа върху първата снимка най-отгоре в групата, закривайки две трети от лицето. — Така се правят портретите по описание. Индивидуалните характеристики се добавят една по една.

Гарсия се приближи до него.

— Формата на главата и ушите, формата на веждите, очите и носа, устата, челюстта, брадичката… — Докато изреждаше чертите на лицето, закриваше останалите с листа. — Тук може съвсем грубо да използваме същия принцип.

След няколко минути двамата отхвърлиха още осем снимки.

— Бих казал, че нашата жертва е една от тези четири — заяви Хънтър. — Всичките имат еднакви физически черти — овално лице, малък нос, очи с формата на бадем, извити вежди и изпъкнали скули… също като жертвата.

Карлос изрази съгласието си, като кимна.

Робърт прочете личните данни, които партньорът му беше прикрепил с кламер към гърба на всяка снимка. Всичките бяха изчезнали преди повече от седмица. Домашните и работните им адреси бяха разпръснати из целия град. На пръв поглед между четирите жени нямаше други прилики, освен външния им вид.

Хънтър погледна часовника си.

— Трябва да ги проверим всичките още днес.

Гарсия взе якето си.

— Готов съм.

Робърт му даде две от снимките.

— Ти вземи тези, а аз ще взема другите две.

Карлос кимна.

— Обади ми се, ако ти провърви.